Близо 150 изследователи от над 30 държави призовават климатичните промени да бъдат обявени за глобална здравна извънредна ситуация, съобщава DW. Призивът е свързан с годишния доклад Lancet Countdown on Health and Climate Change и нарастващите здравни и икономически щети от затоплянето. Това е предложение, а не вече обявена от Световната здравна организация (СЗО) извънредна ситуация.

Учените предлагат нов инструмент на СЗО, който ООН и държавите членки да създадат за обмен на информация, координация на действията, наблюдение на заплахите и предоставяне на финансиране. Съществуващият механизъм за извънредна ситуация в общественото здраве от международно значение (PHEIC), използван при COVID-19 и огнища на mpox, е замислен за краткосрочни кризи. Според изследователите той не е достатъчен за продължителна заплаха, изискваща действия в множество сектори. Марина Романело, изпълнителен директор на Lancet Countdown, настоява за съгласуван дългосрочен отговор, който да укрепва способността на държавите да предотвратяват следващи кризи.

Според оценките на доклада климатичните промени са причинили над половин милион смъртни случая от горещини само през 2023 г. и близо 3 милиона от 2016 г. насам. За периода 2016–2023 г. на климатичните промени се приписват 68% от смъртните случаи, свързани с горещини, спрямо 55% през предходното десетилетие. Годишният прираст на смъртността от горещини, дължаща се на климатичните промени, се е увеличил повече от двойно.

Смъртните случаи са само част от здравните последици, подчертава Оли Джей от Центъра за изследване на горещините и здравето към Университета в Сидни, цитиран от DW. Сред останалите са топлинният удар, нарушенията на съня и влошаването на хронични заболявания. Възрастните хора са особено уязвими, а работата при екстремни горещини носи риск от топлинно изтощение, заболяване и травми.

По данни на доклада през 2025 г. горещините са довели до загуба на 573 милиарда потенциални работни часа, като най-засегнати са селскостопанските работници. В уязвимите икономики в Африка и Югоизточна Азия икономическите загуби от горещините достигат 5% от БВП, спрямо 0,5% в по-развитите икономики.

Заплахите обхващат и храната и водата. Сателитни данни показват, че от 2003 г. насам 43% от сушата в света постепенно изсъхва, а 37% става по-влажна — промени, които застрашават реколтата, хранителните доставки и санитарните условия. Според доклада горещините и сушите са поставили близо 128 милиона повече хора в продоволствена несигурност през 2024 г. спрямо средното за 1981–2010 г. Сушата може да ограничи достъпа до безопасна питейна вода и да повиши риска от инфекциозни заболявания, докато наводненията водят до удавяния, наранявания и замърсяване на водата.

Романело посочва, че системите за ранно предупреждение, използващи климатична информация, вече са намалили неблагоприятните последици от екстремни метеорологични явления. По данни на доклада 56 държави имат национални планове за адаптиране на здравните услуги към климатичните въздействия, включително горещи вълни и огнища на заболявания, спрямо 14 през 2015 г.

Докладът отчита и намаление на смъртните случаи от замърсяване на въздуха, свързано с изкопаеми горива, в половината от 140 оценени държави от 2016 г. насам. Според цитираната оценка това предотвратява приблизително 323 000 смъртни случая годишно, като разрастването на възобновяемата енергия има принос. Въпреки това изкопаемите горива продължават да осигуряват над 80% от световната енергия, а емисиите от енергетиката са достигнали рекорд през 2024 г.

Нетните субсидии за изкопаеми горива са се удвоили от 2016 г. насам до 6,2 трилиона долара, посочва докладът. През 2024 г. десет държави са изразходвали за такива субсидии повече, отколкото за целите си здравни системи.

Същевременно развиващите се държави оценяват нуждите си за адаптиране на здравните системи към климатичните промени на около 3,3 милиарда долара годишно — сума, която според авторите на доклада вероятно е подценена. През 2024 г. са поети ангажименти за финансиране само на около една трета от тази сума. Според DW съкращенията на международната помощ, начело със САЩ и следвани от Германия с второто по размер намаление, допълнително увеличават недостига.