Учени с водещо участие на изследователи от Кеймбридж са регистрирали сигнали на най-малкия изследван досега мащаб — 100 милиарда пъти по-малък от атом, съобщава BBC. Резултатът идва от експеримент в Големия адронен колайдер (LHC) в Европейската лаборатория по физика на елементарните частици — ЦЕРН, на швейцарско-френската граница.

Изследователите са анализирали продуктите от високоенергийни сблъсъци на частици. Репортажът описва т.нар. beauty кварк като нестабилна частица, която съществува само една и половина трилионни от секундата, преди да се разпадне. Според BBC учените са засекли взаимодействията му с други частици на разстояния от порядъка на милиардна от трилионната част на метъра. Някои физици наричат този изключително малък свят „зептовселена“.

Връзката с тъмната материя засега е теоретична: според някои модели на такива мащаби тя би могла да влияе върху взаимодействията и разпадите на кварките. Тъмната материя се проявява чрез гравитационното си въздействие върху обикновената материя, но остава невидима за пряко наблюдение. Хари Клиф от Кеймбриджкия университет, ръководил анализа на данните, описва резултата като „почукване на вратата“ на зептовселената и подчертава, че за търсенето на нови частици са необходими повече данни.

За следващата стъпка 28-те държави в проекта са договорили модернизация на детектора LHCb на стойност 150 млн. британски лири, съобщава BBC. Тя би увеличила десетократно честотата на изследваните разпади. По-рано тази година обаче британската агенция за научни изследвания и иновации UKRI е обявила, че оттегля своя дял от финансирането за планираното обновяване. Решението е част от съкращения за проекти по физика на елементарните частици и астрономия въпреки общото рекордно увеличение на британския бюджет за наука.

Тим Гершон, ръководител на международното сътрудничество LHCb, предупреждава пред BBC, че съкращенията поставят под въпрос пълноценното британско участие в бъдещите изследвания. Според него най-голямата дългосрочна загуба би била свързана с обучението на млади учени. Участничката в екипа д-р Мери Ричардсън-Слипър казва, че обмисля работа в чужбина, където в момента вижда повече възможности, а много нейни колеги във фундаменталната физика вече са заминали.

Физикът от Манчестърския университет и телевизионен водещ Брайън Кокс, който не е част от изследователския екип, определя резултата като важен. Той критикува решението за финансирането с аргумента, че отстъпление от британското научно лидерство сега би навредило на бъдещата изследователска програма и международната репутация на страната.

В отговор UKRI заявява пред BBC, че Великобритания остава ангажиран член на ЦЕРН и вторият му най-голям донор с около 175 млн. британски лири годишно. Агенцията посочва, че след независим експертен съвет е избрала други инфраструктурни инвестиции, включително в чиста енергия, медицинска образна диагностика и културно наследство, а кандидатурите са били повече, отколкото е можела да финансира.