На 20 октомври православният календар почита свети великомъченик Артемий Антиохийски. Житийният разказ го представя като египтянин по произход, служил във войската по времето на Константин Велики, а след това и при неговия син Констанций. Така началото на историята му е свързано с военна служба при двама последователни владетели.

Според житието Артемий бил ревностен християнин. Разказът проследява живота му през период, в който властта в империята преминала от Константин Велики към Констанций, а по-късно била поета от Юлиан. Именно при управлението на Юлиан житийната история стига до противопоставянето, довело до присъдата срещу Артемий.

След идването си на власт Юлиан започнал да възстановява езичеството в империята, се посочва в житието. Разказът поставя случилото се с Артемий на фона на гонения срещу християни. В него се казва, че много християни, определени като изповедници на правата вяра, загинали мъченически през този период.

Житийният текст представя Артемий като човек, който възнегодувал срещу императора. Неговото възражение е описано след сведенията за възстановяването на езичеството и за мъченическата смърт на християни. Разказът свързва последвалия гняв на Юлиан именно с откритата реакция на Артемий срещу действията на владетеля.

Артемий открито възразил срещу действията на императора. Според житието Юлиан се разгневил и подложил Артемий на жестоки мъчения. След мъченията била произнесена и смъртна присъда. По този начин житийният разказ последователно описва възражението срещу владетеля, неговия гняв и наказанието, наложено на Артемий.

Според житието Артемий бил посечен с меч през 361 година. Посочената година завършва разказа за службата му при Константин Велики и Констанций и за последвалия сблъсък с Юлиан. Смъртта му е представена като край на наказанието, започнало с жестоките мъчения и продължило със смъртната присъда.

Църковният разказ за светеца обединява няколко последователни момента: египетския му произход, службата във войската, управлението на Константин Велики и Констанций, идването на Юлиан на власт и възражението на Артемий срещу императора. След тях са описани мъченията, присъдата и посичането му с меч.

В православния календар името му е отбелязано като свети великомъченик Артемий Антиохийски. Разказът за 20 октомври припомня военната му служба и го определя като ревностен християнин, възнегодувал срещу Юлиан. Житието завършва със сведението, че след жестоки мъчения и смъртна присъда Артемий бил посечен през 361 година.

Почитането на свети Артемий на 20 октомври е представено чрез житийната последователност на събитията. Първо е посочена службата му във войската при Константин Велики и Констанций. След това разказът преминава към управлението на Юлиан, възстановяването на езичеството, възражението на Артемий, мъченията и смъртната му присъда.

Историята завършва с посичането на Артемий с меч през 361 година. Това е последният епизод от житието, поместено за датата 20 октомври: след военната му служба и откритото възражение срещу императора са описани гневът на Юлиан, жестоките мъчения, произнесената присъда и смъртта на светеца.