България е удвоила мощността на батерийните си системи за година — от 3 на около 6 гигавата, според анализ на Ройтерс, който нарича страната „Батерията на Балканите“. Безвъзмездно финансиране от ЕС в размер на 700 млн. евро и регулаторни промени са помогнали за привличането на частен капитал за изграждането на тези системи.

Батериите съхраняват произведената през деня слънчева енергия и я отдават към мрежата вечер, когато потреблението е високо. Ройтерс свързва този механизъм с увеличените доставки от България за съседни държави по време на горещините през юли и август, когато търсенето е поставило електроенергийните им системи под натиск.

По данни на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), цитирани в анализа, българският износ на електроенергия е нараснал с 62% спрямо предходната година до 3,5 тераватчаса. Димитър Зарчев, ръководител на Централното диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор (ЕСО), посочва, че страната е изнасяла до 50 000 мегаватчаса дневно. Той сравнява това със средна мощност от около 2000 мегавата — приблизително колкото мощността на АЕЦ „Козлодуй“.

Част от доставките са били насочени към Румъния, която според Ройтерс през август е спряла ядрен реактор заради сушата и ниското ниво на Дунав, чиито води се използват за охлаждане. Българската електроенергия е намалила необходимостта от използване на румънските водноелектрически мощности за покриване на пиковото потребление и така е помогнала за запазване на водата във водохранилищата.

Ефектът на батериите се очаква да бъде по-малък през зимата заради по-краткия ден и по-малкото слънчево производство. Зарчев прогнозира, че през идните зимни месеци България ще разчита повече на конвенционални електроцентрали и по-малко на съхранена енергия от възобновяеми източници. За по-нататъшното развитие на батерийните системи е необходимо и разширяване на електропреносната мрежа.

Бързото увеличаване на батерийните мощности има и финансово ограничение: свиването на разликите между ниските и високите цени на тока намалява приходите от зареждане в евтини часове и продажба в скъпи. В позиция до Ройтерс Министерството на енергетиката посочва, че за батериите ще става все по-важно да участват и на пазарите за балансиране и да предоставят системни услуги.

За сравнение, Гърция продължава да разчита на вносен природен газ за вечерното пиково потребление, въпреки че слънчевите ѝ мощности са нараснали повече от три пъти между 2020 и 2025 г., според цитираните данни на Международната агенция за възобновяема енергия. След три кръга търгове от 2023 г. насам първите самостоятелни батерийни системи там са заработили едва през април, посочва Ройтерс. Според гръцките власти батерийната мощност трябва да достигне 1 гигават до края на годината, а до 2030 г. се очакват още 5 гигавата.

Цитираните в анализа данни на Евростат показват средна цена на електроенергията за домакинствата без данъци и такси през първото полугодие от 0,1967 евро за киловатчас в Гърция и 0,1117 евро в България. Гръцкото Министерство на енергетиката заявява, че работи за ускоряване на изграждането на системи за съхранение с европейски средства с цел намаляване на цените на енергията.