Небитовите потребители в България ще получат компенсации за скъпия ток за октомври по съществуващото правило за месечна борсова цена над 180 евро/МВтч. Това стана ясно след срещата на бизнеса с енергийния министър Ива Петрова в сряда вечерта, съобщава Медиапул. Отделно правителството се е съгласило да поиска одобрение от Европейската комисия за увеличаване на помощта за енергоемките предприятия от 50% на 70% от разликата над определения ценови праг. Към 5 ноември увеличението още не е в сила.

Натискът върху фирмите идва при средна октомврийска цена на електроенергията на свободния пазар над 230 евро/МВтч. На 4 ноември цената в България и Унгария достига 302 евро/МВтч — най-високата в Европа за този ден. За ноември природният газ в България поскъпва с близо 33% спрямо октомврийските 45 евро/МВтч. За домакинствата кабинетът уверява, че цените на тока и парното няма да се променят до юли 2027 г.

Общата компенсационна програма за небитовите потребители е с предвиден ресурс до 140 млн. евро. Тя покрива до 80% от разликата между средната цена на базовия сегмент „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса за десетмесечния период и 122.71 евро/МВтч без ДДС. По общия ред плащанията са предвидени след края на юни 2027 г. Окончателният процент ще бъде определен след 30 юни 2027 г., когато са известни средната борсова цена и необходимият финансов ресурс. Изключението при месечна цена над 180 евро/МВтч задейства по-ранната октомврийска подкрепа.

Преговорите за промяна на тази програма продължават, посочва председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев. Министерството на енергетиката защитава осредняването за целия период с аргумента, че така се отчитат реалните пазарни тенденции, а не само краткосрочните колебания, и средствата могат да се използват по-ефективно.

За енергоемката индустрия действа друга схема: Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) покрива 50% от разликата между борсовата цена и праг от 63 евро/МВтч. Помощта е предвидена до края на юни 2028 г., като предприятията трябва да реинвестират част от нея в декарбонизация. Договореното искане до ЕК е този дял да се увеличи на 70%; до одобрение остава сегашното подпомагане.

Прогнозните приходи на ФСЕС за 2027 г. са 1.356 млрд. евро. Сред заложените разходи са 355 млн. евро за разликата между пазарните и регулираните цени на тока за домакинствата, 690 млн. евро за премии на топлофикации, които произвеждат и електроенергия, и 140 млн. евро за действащата помощ за енергоемката индустрия. Последното перо ще нарасне, ако бъде одобрено увеличението до 70%.

Председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов предупреждава пред Медиапул, че високите енергийни сметки оставят предприятията без ресурс за модернизация: „Парите ще отидат за ток и газ, няма да има средства за иновации“. Той критикува и това, че за разлика от индустриалната схема общата програма за небитовите потребители не поставя инвестиционни условия.

Според експерта по устойчиво бизнес развитие Боян Рашев отложеното окончателно изчисление създава риск за оборотните средства: фирмите плащат зимните фактури сега, а по-евтини пролетни месеци могат да намалят бъдещата компенсация. Той предлага предварително определена месечна помощ за действително изложените на високите цени енергоемки предприятия, с известни процент, бюджет и срок за плащане.

В Гърция също има разминаване между периода на разходите и плащането на помощта. Обявеният пакет за тежката индустрия е до 95 млн. евро за 2026 г., но плащанията ще започнат през 2027 г. Схемата предвижда до 50% от допустимите разходи за електроенергия за януари–юли и до 70% за август–декември, при одобрение от ЕС и изпълнение на инвестиционни изисквания за намаляване на емисиите и енергийните разходи.

Австрия подпомага предприятията според размера и енергоемкостта им и временно намалява някои енергийни данъци. Бизнес организациите настояват и за трайно конкурентни цени на индустриалния ток или субсидии за мрежовите такси. Последните нарастват заради необходимото разширяване на електроенергийната мрежа, свързано с увеличаването на възобновяемите мощности.

Франция насочва помощта през 2026 г. към най-енергоемката индустрия. Тези предприятия плащат данък от 0.50 евро/МВтч вместо обичайните около 26 евро, ползват отстъпки от мрежовите такси между 50% и 81% и получават частично възстановяване на въглеродните разходи — около 30 евро/МВтч. От януари големите предприятия могат да подписват десетгодишни договори за дял от ядрения ток на EDF. През май правителството обяви 150 млн. евро компенсации за въглеродни емисии за химическата промишленост; специалният прием на заявления за новодопуснатите сектори приключи на 31 октомври. Организациите U2P и CPME предлагат колективни договори за закупуване на електроенергия за малките фирми, които остават извън целевите схеми за подпомагане.

Италия е заделила 431 млн. евро за 2026 г. и 500 млн. евро за 2027 г. за намаляване на сметките за ток на бизнеса, финансирани от по-високи данъци за енергийни компании с по-големи приходи. Законът насърчава и собствени фотоволтаици и дългосрочни договори за възобновяема електроенергия. Отделно проектобюджетът за 2027 г. предвижда около 3.3 млрд. евро за ограничаване на разходите за ток на бизнеса и инвестиции в собствени фотоволтаици, но разпределението им още не е уточнено.

В Румъния зимните аварийни планове дават приоритет на домакинствата и публичните институции, а при недостиг допускат ограничения за индустриалните клиенти. При извънредна ситуация на газовия пазар е предвидено използване на техническите запаси, а ако това не е достатъчно — намаляване на потреблението и като последна мярка прекъсване на доставките за определени промишлени клиенти. Властите очакват поскъпване на газа през зимата: за домакинствата увеличението се прогнозира като умерено заради действащия ценови таван, докато за индустриалните потребители сметките за газ може да се удвоят.