Бюджетният дефицит на България по консолидираната фискална програма (КФП) към края на септември 2026 г. е 3,669 млрд. евро, или 2,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Според Министерството на финансите отчетеното салдо на касова основа съвпада с предварителната му оценка.

В края на август отрицателното салдо е било 3,075 млрд. евро, или 2,4% от прогнозния БВП. Министерството отчита нарастване на дефицита с приблизително 590 млн. евро за месец.

Приходите, помощите и даренията към септември са 33,898 млрд. евро — 68,3% от годишните разчети. Спрямо същия период на 2025 г. постъпленията нарастват с 10,9%, или 3,344 млрд. евро. Данъчните приходи, включително осигурителните вноски, са 27,201 млрд. евро — 70,8% от годишния разчет и 80,2% от общите постъпления по КФП. Номиналният им ръст на годишна база е 9,9%, или 2,451 млрд. евро.

Помощите и даренията, основно по програми и фондове на Европейския съюз, достигат 2,646 млрд. евро и се увеличават с 1,502 млрд. евро спрямо септември 2025 г. Неданъчните приходи са 4,051 млрд. евро, или 70% от годишния разчет, със спад от 609,3 млн. евро. Министерството обяснява понижението главно с по-ниските приходи от дивиденти от държавни предприятия, след като през 2025 г. е внесен междинен дивидент за същата финансова година.

Разходите по КФП, включително българската вноска в бюджета на ЕС, са 37,567 млрд. евро — 66,1% от годишния разчет. Към септември 2025 г. те са били 33,650 млрд. евро. По данни на министерството увеличението е основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, както и при капиталовите разходи и разходите за персонал.

Сред посочените от финансовото министерство причини са индексациите на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г. и повишението на възнагражденията от същия месец с натрупаната за 2025 г. инфлация от 5%. Ръстът на капиталовите разходи е свързан с изпълнението на инвестиции и проекти по ПВУ и Общинската инвестиционна програма.

Нелихвените разходи са 35,734 млрд. евро, или 65,9% от годишния разчет, с увеличение от 3,521 млрд. евро (10,9%) спрямо септември 2025 г. Текущите нелихвени разходи са 31,290 млрд. евро, капиталовите разходи, включително нетният прираст на държавния резерв, са 4,420 млрд. евро, а текущите и капиталовите трансфери за чужбина — 24 млн. евро.

Лихвените плащания достигат 974,5 млн. евро — 92% от годишния план. Те са с 289,8 млн. евро повече спрямо същия период на 2025 г.

Фискалният резерв към 30 септември 2026 г. е 8,478 млрд. евро. Той включва 6,565 млрд. евро депозити в БНБ и банки и 1,912 млрд. евро вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други.

Дългът на подсектор „Централно управление“ в края на септември е 37,416 млрд. евро, или 28,7% от БВП, според месечния бюлетин на Министерството на финансите. Увеличението спрямо края на август е 169 млн. евро и се дължи основно на постъпления от емисия на държавни ценни книжа на местния пазар.