Годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 4% през октомври 2026 г. спрямо 3,8% през септември според предварителната оценка на Евростат, публикувана на 4 ноември. Това е най-високото ѝ равнище за последните три години. България е с втория най-висок годишен темп сред 21-те държави във валутния съюз — 6%.

Основният двигател е енергията, чието поскъпване се оценява на 20,8% на годишна база през октомври след 18,9% през септември. Войната на Съединените щати в Иран е повишила енергийните разходи и се е отразила на цените на дребно в еврозоната, която внася по-голямата част от енергийните си суровини. Базисната инфлация, която изключва храните и енергията, остава на 2,5% — без промяна спрямо предходния месец.

Услугите, които са най-големият компонент в потребителската кошница, поскъпват с 3,3% на годишна база при 3,2% през септември. При промишлените стоки предварителният темп е 1,2% след 1,1% месец по-рано. Цените на непреработените храни са с 4,6% по-високи спрямо октомври 2025 г.

Литва е с най-високата предварителна оценка за годишната инфлация — 6,1%, следвана от България. След тях се нареждат Италия и Гърция с по 5,6%, Кипър с 5,4% и Белгия с 5,2%.

Европейската централна банка (ЕЦБ) запази лихвите без промяна през седмицата преди публикуването на оценката, след като ги повиши два пъти през годината. Към 4 ноември лихвата по депозитите е 2,5%, а целта на банката за годишната инфлация е 2%.

Ръководителите на германската и италианската централна банка са сред представителите на ЕЦБ, сигнализирали за вероятно ново увеличение през декември. Финансовите пазари очакват и между две и три повишения на депозитната лихва през 2027 г., като тези очаквания се променят с цените на петрола. Това са сигнали и пазарни прогнози, а не обявени решения за бъдещите лихви.

Според анализатори предварителните данни все още не показват устойчиви вторични ефекти от скъпата енергия. Икономисти обаче предупреждават, че поскъпването на дизела и природния газ се пренася в разходите за други стоки и услуги, а ниските газови запаси създават риск от по-скъпо отопление. Те очакват този натиск да стане по-видим през следващите месеци, особено през януари, когато някои стоки традиционно се преоценяват.

ЕЦБ очаква инфлацията да остане над 4% през по-голямата част от първото полугодие на 2027 г., преди да се понижи бързо към целевите 2%, когато високите стойности от предходната година отпаднат от годишната база за сравнение.