За предстоящия президентски вот право на глас имат 6 590 000 души според обявеното от Централната избирателна комисия на 20 октомври, съобщава „24 часа“. За сравнение, по данни на НСИ населението на България към края на 2025 г. е 6 423 207 души, включително децата. Посочената в публикацията разлика е 166 793 души повече в избирателните списъци.

Причината е различният обхват на двете бази данни, обяснява пред изданието изборният експерт Стоил Стоилов. Статистиката отчита живеещите в страната, докато избирателните списъци се съставят по данните на „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО). В тях фигурират и пълнолетни български граждани, които живеят в чужбина, но запазват адресна регистрация в България. Именно те обясняват основната част от разликата спрямо пълнолетните жители на страната, които според публикацията са около 5,33 млн. души.

Стоилов дава и пример с човек, получил българско гражданство, защото единият му родител е български гражданин: той може да е прекарал почти целия си живот зад граница и въпреки това да присъства в избирателния списък. Експертът подчертава, че при действащото законодателство за провеждането на изборите е меродавен списъкът по данните на ГРАО.

Експертът посочва и възможност в регистрите да останат починали в чужбина, ако смъртните им актове не са предадени на българските власти, включително чрез посолствата. По думите му описателният израз „мъртви души“ може да обхваща както такива случаи, така и български граждани, които отдавна живеят зад граница, но имат адресна регистрация у нас.