Историци, археолози и етнолози от университети и научни институции призоваха премиера Румен Радев да преразгледа намерението за единен учебник по история и цивилизации. Отвореното им писмо беше представено на 22 октомври 2026 г. на пресконференция в БТА, организирана от Историческия факултет на Софийския университет.

Поводът е заявеното от Радев на 15 септември 2026 г. намерение за въвеждане на единни учебници по история и цивилизации, български език и литература и география и икономика. Писмото на историците е адресирано до премиера, с копия до президента, председателя на Народното събрание, омбудсмана и министъра на образованието. Сред подписалите са акад. Иван Илчев, проф. Веселин Янчев, проф. Мира Маркова и проф. Милко Палангурски. Инициативата е подкрепена от представители на СУ, БАН, Нов български университет, Пловдивския, Великотърновския и Шуменския университет, както и от изследователи от регионални исторически музеи.

Основният аргумент на авторите е, че различните учебници не означават различни задължителни образователни изисквания. Те посочват, че учебниците по история и цивилизации се разработват по обща учебна програма, определена от Министерството на образованието и науката, и подлежат на неговото одобрение, преди да се използват в училище. „Ние не отричаме съществуването на проблеми в образователната сфера. Но категорично заявяваме, че наличието на повече от един учебник по предмета „История и цивилизации“ не е сред причините за тези проблеми“, се казва в писмото.

Според подписалите учителите познават най-добре подготовката и потребностите на конкретния клас и трябва да могат да избират подходящото одобрено издание. Учените предупреждават, че премахването на този избор би ограничило професионалната самостоятелност на преподавателите и развитието на критично мислене у учениците. Те свързват разнообразието от учебници с освобождаването на историческото образование от идеологически контрол след падането на комунистическия режим и виждат в единствения учебник риск от връщане към „правилния прочит“ на миналото, характерен според тях за авторитарните и тоталитарните режими.

В подкрепа на позицията си авторите посочват, че във Франция има шест водещи издателства на учебници, а в Испания — четири големи издателства и разнообразие, свързано с регионалните особености на образованието. По данните в писмото в Италия няма централизирано одобряване на училищните учебници, в Полша се предлагат поне три-четири одобрени учебника, а в Естония има няколко учебни комплекта по история. Учените свързват реформите във Финландия, Естония и Полша с децентрализация, плурализъм в преподаването и самостоятелна, практически ориентирана изследователска работа на учениците.

Като противоположни примери авторите посочват Куба, Северна Корея, Иран, Беларус и Саудитска Арабия, където според тях се прилага практиката на единствен учебник по история. Опасението им е, че този модел може да превърне образованието в средство за налагане на официална държавна идеология и да ограничи представянето на различни научно обосновани гледни точки.

На пресконференцията бяха представени и отделни позиции на Факултета по славянски филологии и Геолого-географския факултет на СУ. Деканът проф. Амелия Личева представи възраженията на филолозите: според тях единният учебник по литература би ограничил свободата на преподаване и различните интерпретации на произведенията, налагайки единомислие вместо самостоятелно и критично мислене. Те отбелязват също, че българският език и литературата се изучават по отделни учебни програми, макар да са обединени в един предмет.

Писмото срещу единния учебник по география и икономика е от декана проф. Климент Найденов и негови колеги. Представените позиции настояват правителството да запази възможността за избор между различни учебници, одобрени от МОН.