Фондът Cali за опазване на биоразнообразието е получил едва 7085 долара при цел от 1 млрд. долара годишно, съобщава The Guardian на 22 октомври 2026 г. Към понеделник, при откриването на конференцията на ООН за биоразнообразието COP17 в Армения, обещаните средства са 10 656 долара. Според изданието няма постъпления от големи фармацевтични компании, въпреки че секторът използва генетична информация от организми за разработването на лекарства.

Официално стартиралият през февруари 2025 г. фонд приканва компаниите, които печелят от генетичните ресурси на природата, да внасят доброволно 1% от печалбата или 0,1% от приходите си. Средствата са предназначени за опазване на природата в страни с ниски доходи. Поне половината трябва да се насочват към приоритети, определени от коренни народи и местни общности.

Механизмът е създаден, за да запълни пропуски, възникнали с промяната в биотехнологичните изследвания: вместо да разчитат на физически проби, изследователите могат да използват цифрова информация за генетични последователности (DSI), съхранявана в публични бази данни. Бъдещето на фонда е сред темите на COP17 в Ереван тази седмица. Той е част от усилията за преодоляване на недостиг от 700 млрд. долара във финансирането за опазване на природата.

Джун Рубис от университета „Маккуори“, представител на коренни народи и местни общности от Азия и член на ръководния комитет на фонда, обвинява компаниите, че се възползват от природата, без да допринасят за опазването ѝ. Пред The Guardian тя критикува бизнеса и за липсата на подкрепа за общностите, които защитават биоразнообразието, а с него и бъдещите печалби на индустрията.

Според анализ на Zero Carbon Analytics, цитиран от изданието, 15-те водещи фармацевтични компании биха могли да внесат 756 млн. долара въз основа на резултатите си за 2025 г., ако следват насоките на фонда. Това е оценка за възможен доброволен принос, а не дължима сума. Анализът отчита около 161 млрд. долара печалба за тези компании през 2025 г., а изплатените на акционерите им средства са 175 пъти повече от предложения принос към Cali.

Реално постъпилите средства идват от три по-малки компании: 5000 долара от британската биотехнологична фирма Prozomix, 1000 долара от британската TierraViva AI и 1085 долара от белгийската E-Biom.

Фармацевтичната индустрия възразява срещу начина, по който е замислен механизмът. Гилерме Синтра, директор по иновационната политика в Международната федерация на фармацевтичните производители и асоциации, заявява пред The Guardian, че той се припокрива със съществуващо законодателство и стъпва върху неточни предположения за употребата на данни при откриването на лекарства. Според него от компаниите се иска дял от общите им приходи, независимо дали дадено лекарство е разработено с DSI.

GSK заявява, че свободният достъп до DSI е важен за медицинските иновации и бързата реакция при извънредни здравни ситуации, включително пандемии. Компанията подкрепя замисъла на фонда, но ще реши дали да направи доброволна вноска, когато има повече яснота как той ще работи наред с други национални и международни механизми за достъп и споделяне на ползите. Sanofi посочва, че опазването на биоразнообразието е част от екологичната ѝ стратегия и е важно за човешкото здраве и устойчивостта на здравните системи.

Говорител на фонда определя събраната сума като разочароваща, но не напълно изненадваща. По думите му на сходни финансови инструменти обикновено са били нужни две до три години, преди вноските да започнат да нарастват. Той очаква постъпленията да останат скромни, докато се довършва оперативната инфраструктура и фондът стане по-познат, а разговорите на COP17 да дадат на компаниите повече яснота.

Брайън О’Донъл, директор на организацията Campaign for Nature, настоява пред The Guardian приносът да стане задължителен. Според него е било прекалено оптимистично да се очаква, че компаниите ще плащат доброволно.