Когато теглото, обемът или броят на артикулите в една опаковка намалее, но цената остане същата, купувачът плаща повече за единица количество. Това е шринкфлация — практика, която е станала по-разпространена в Европа след инфлационния скок през 2022 г. Според доклад на Европейската комисия за 2025 г., цитиран от Euronews, 74% от потребителите са забелязали продукти, които стават по-малки, без да поевтиняват.

Промяната невинаги личи от опаковката: тя може да съдържа повече празно пространство, по-дебели стени или повдигнато дъно. Според Euronews намаления на количеството с 5–7% могат да останат незабелязани. За разпознаването им помага сравняването на нетното количество, броя на артикулите в груповите опаковки и цената за килограм или литър върху етикета на рафта. Надписи като „нова рецепта“ или „подобрено качество“ могат да насочат вниманието другаде, без да подчертават намаленото количество.

Един от примерите е френски производител на сироп, който през 2019 г. намалява бутилките си от 750 на 600 мл. Потребителската организация Foodwatch впоследствие отчита поскъпване с над 37% за литър. В Германия намаляването на шоколад от 100 на 90 г води до съдебно решение срещу производителя през май 2026 г. Друга марка въвежда през 2026 г. шоколади от 75 г вместо обичайните 100 г.

На този фон цените на храните и безалкохолните напитки в ЕС са нараснали с около 33% между 2021 и 2025 г., посочва Euronews. Представители на EuroCommerce, организацията на европейските търговци на дребно и едро, обясняват намаляването на количествата с растящите разходи. Генералният ѝ директор Кристел Делберг казва, че някои производители избират по-малки количества, за да запазят цените. Директорът по конкурентоспособността Лийна Уитакър допълва, че по-високите разходи за енергия, суровини, производство и преработка се пренасят по веригата.

ЕС няма специален закон срещу шринкфлацията. Действат изисквания за обозначаване на нетното количество върху хранителните опаковки и за показване на цената за килограм или литър в супермаркетите, както и забрана за заблуждаващи търговски практики. Юристът Лоик дьо Юлс от CMS Belgium посочва решение на съд в Хамбург като пример, че намаляването на съдържанието при запазена опаковка и без надлежно информиране на потребителя може да бъде определено като заблуждаващо.

Във Франция от юли 2024 г. супермаркетите с площ над 400 кв. м трябва да предупреждават за продукти, чието количество намалява, а цената за килограм или литър се увеличава. В продължение на два месеца те трябва да показват старото и новото количество, както и поскъпването за единица количество. Глобите при неспазване на изискването могат да достигнат 15 000 евро.

В Австрия от април 2026 г. по-големите супермаркети и магазини за здравни и козметични стоки трябва да обозначават продукти с намалено количество, когато единичната им цена се повишава с поне 3%. Румъния е въвела задължителни уведомления през 2024 г. Белгия е обсъждала подобни мерки, но все още няма специални правила, съобщава Euronews.

Мястото на предупреждението също е предмет на спор. През март 2025 г. Европейската комисия е започнала производство срещу Италия заради изискване производителите да поставят предупредителни етикети върху продуктите с намалено количество. Аргументът на Комисията е, че подобни етикети могат да създадат пречки пред търговията между държавите в ЕС; вместо тях тя предлага уведомления на рафтовете в магазините.

След публично изслушване в комисията на Европейския парламент по вътрешния пазар и защита на потребителите на 15 юли 2025 г. въпросът дали действащите правила са достатъчни е поставен пред Европейската комисия. Тя защитава съществуващата рамка, изтъква обозначенията за количество и единична цена и подчертава отговорността на националните органи за прилагането на закона. Дьо Юлс подкрепя общи правила на ЕС, за да се избегнат различни изисквания към опаковките по държави. EuroCommerce, обратно, смята сегашното законодателство за достатъчно и предупреждава за допълнителни разходи и отчетни задължения при нова регулация.