Разликата между GNSS и GPS е между общото понятие и една конкретна система. GNSS означава Global Navigation Satellite System — общо название за спътниковите навигационни системи, докато GPS е системата на САЩ. Както обяснява Engadget, „GPS“ често се използва като обобщаващо название за спътниковото позициониране, въпреки че съвременният телефон обикновено използва повече от една система.

Сред останалите системи са руската GLONASS, Galileo на Европейския съюз и китайската BeiDou. Подобно на GPS, те имат глобален обхват: имената показват кой ги управлява, а не в коя държава могат да се използват. Индия разполага с NavIC, а японската QZSS допълва навигационните системи в своя регион.

Съвременните смартфони обикновено имат GNSS приемник, който работи с няколко спътникови съзвездия. Достъпът до повече спътници може да направи позиционирането по-надеждно, когато сгради, дървета или релеф пречат на сигнала. Като пример Engadget посочва iPhone 17: характеристиките му включват „прецизен двучестотен GPS“, но и поддръжка на GLONASS, Galileo, BeiDou, NavIC и QZSS.

Определянето на местоположението не се изчерпва със спътниците. Услугата Location Accuracy на Android комбинира спътникови данни с информация от близки Wi-Fi мрежи, мобилни базови станции и вградени сензори за движение. Данните от безжичните мрежи и сензорите допълват спътниковото позициониране при слаб прием, включително на закрито.

Google Maps използва наличната информация за местоположението от телефона, включително GPS или други GNSS системи. Картографските данни, доставяни през интернет, са отделен компонент от определянето на позицията. Допълването с Wi-Fi и мобилни сигнали обяснява защо приложението често може да покаже къде се намирате и вътре в магазин, където спътниковият прием е затруднен.

След излизане от сграда позицията може да се обнови с кратко забавяне. Engadget обяснява, че телефонът може да има нужда от още секунда-две, за да прихване отново и да провери спътниковите сигнали.