Повече от половината анкетирани в проучване за нагласите към психичното здраве в България през 2026 г. очакват човек, който сподели, че има психично разстройство, да получи подкрепа от околните. Делът им е 53,7%, докато 46,3% очакват той да бъде отбягван. Данните са представени в здравния подкаст на Българското национално радио (БНР) „В центъра на системата“ с автор и водещ Гергана Хрисчева.

Това е третата вълна на национално проучване, поръчано от Фондация „КОЖА – платформа за психично здраве“ и проведено от социологическа агенция „Мяра“. То проследява едни и същи показатели през 2020, 2023 и 2026 г. През 2023 г. 58% от запитаните са очаквали отбягване на човек, който признае психично разстройство. „Правим едно завръщане към повече толерантност“, коментира социологът Яница Петкова. Резултатите отразяват очакванията на респондентите за реакцията на околните, а не реално оказаната подкрепа.

Консултацията със специалист е най-добрият избор при психичен или емоционален проблем според 65,3% от анкетираните. Делът на хората, които определят посещението при психиатър като срамно, намалява от 18% през 2023 г. на 12% през 2026 г.

В разговора се прави разграничение между готовността да потърсиш помощ и готовността да споделиш собствената си уязвимост в отношенията със семейството, лекаря или терапевта. Участниците подчертават, че терапията изисква обмен между двама души, а не само назоваване на проблема.

Клиничният психолог и психотерапевт Михаил Михайлов свързва по-силните предразсъдъци през 2023 г. с продължителния колективен стрес от пандемията, войната и несигурността. Според него разграничаването от чуждото страдание чрез нагласата „другият е слаб, аз съм силен“ създава илюзорно усещане за контрол. „Когато сме достатъчно дълго в стрес, преминаваме в дистрес. От солидарност много бързо можем да стигнем до стигмата“, казва той.

Друга тема в разговора е нуждата от превенция и постоянна грижа в общността вместо намеса само при криза. Участниците предупреждават срещу механичното обвързване на психичното страдание с престъпност или насилие. Акцентът е върху отношенията, които детето изгражда в семейството и общността, и върху моделите на поведение, които вижда.

Яница Петкова посочва недоверието към институциите, обществената разпокъсаност и липсата на младежка политика като пречки пред промяната. „Трябва да се създадат пространства, в които младите хора да се социализират извън училището“, заявява тя. Михайлов от своя страна поставя въпроса за ефективността на провежданите в училищата програми, които според него често не водят до устойчива промяна.