Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да остави трите си основни лихви непроменени след двудневното заседание по паричната политика във Франкфурт на Майн. Това е прогнозата на мнозинството икономисти, анкетирани от Ройтерс, както и на анализатори, цитирани от Франс прес.

При такова решение лихвата по депозитното улеснение ще остане 2,50% — това е основният референтен показател и лихвата, която банките получават за еднодневни депозити в ЕЦБ. Лихвата по основните операции по рефинансиране, чрез които банките заемат средства за една седмица, е 2,65%. По пределното кредитно улеснение — обезпечените еднодневни заеми от ЕЦБ — тя е 2,90%.

Един от аргументите за очакваната пауза е повишението през септември, когато на изнесено заседание в Берлин ЕЦБ увеличи и трите лихви с по 0,25 процентни пункта. Това беше второто увеличение за годината след юнското, също с по 0,25 процентни пункта. Юнското повишение беше първото от септември 2023 г.

Допълнителен аргумент е състоянието на кредитирането. В свое съобщение от вторник ЕЦБ отчита, че получаването на кредити в еврозоната става по-трудно, а домакинствата и предприятията търсят по-малко заеми. Тези данни засилват очакванията за запазване на сегашните лихвени равнища.

Същевременно годишната инфлация в еврозоната е достигнала 3,8% през септември спрямо 3,2% през август по данни на Евростат — близо два пъти над целта на ЕЦБ от 2%. Според Франс прес поскъпването на горивата заради войната в Близкия изток подхранва инфлационния натиск. На фона на войната с Иран петролът се задържа над 100 долара за барел.

Мнозинството икономисти в анкетата на Ройтерс предвиждат увеличение през декември и поне още едно до средата на следващата година. Очаква се обаче ЕЦБ да не поема предварителен ангажимент, а да потвърди, че решенията ѝ ще зависят от икономическите показатели. По обобщението на Ройтерс банката е готова да действа при допълнителен инфлационен натиск от енергийните цени, например при ескалация на конфликта.

Друг фон на заседанието е фискалното напрежение във Франция. По информация на Франс прес разликата между доходността на френските и германските десетгодишни облигации е надхвърлила 170 базисни пункта — най-много от есента на 2011 г. Анализатори, цитирани от Си Ен Би Си, смятат, че по-устойчивите банки и защитните механизми, създадени след дълговата криза в еврозоната, ограничават риска напрежението да се разпространи в целия валутен съюз.

Според Ройтерс ЕЦБ предпочита да не се намесва, а да остави правителството в Париж да се справи само. По-рано този месец Кристин Лагард заяви, че Франция трябва да реши дълговите си проблеми чрез фискална консолидация.