Най-силните промени в характеристиките на земната повърхност в Пловдив през 2020–2025 г. се открояват предимно по периферията, показва геопространствено изследване на Института за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет. Особено забележими са западните и югозападните покрайнини, както и отделни територии на юг, югоизток и север. В голяма част от централната градска зона измененията са сравнително по-слаби.

Картосхемата за Пловдив е част от представени от института изображения за София, Пловдив, Варна и Бургас. В нея компактни зони с интензивни изменения се редуват с големи територии с относително стабилни характеристики. По периферията промените се открояват там, където градската среда преминава към земеделски, промишлени и все още незастроени територии.

Изследователите подчертават, че това не е карта на новото строителство. Скалата от зелено през жълто и оранжево до червено показва степента на изменение на земната повърхност, като оранжевите и червените зони са с по-силни промени. Червените участъци не означават непременно нови жилищни сгради или промишлени обекти: отчетените изменения могат да засягат и свободни пространства, транспортна инфраструктура, промишлени терени или растителна покривка.

За сравнението във времето учените използват данни от наблюдението на Земята, технологии с изкуствен интелект, известни като GeoAI, и Earth Observation embeddings — многомерни цифрови представяния на характеристиките на териториите. Те позволяват да се откриват изменения, без анализът да се ограничава до появата на сгради.

Според специалистите крайните градски зони често са места на разширяване, уплътняване и преструктуриране, където могат да се преплитат строителство, усвояване на свободни терени, изграждане на инфраструктура и промени в зелените пространства. Картата обаче не установява причината за всяка отделна промяна. Следващата стъпка е откроените територии да бъдат анализирани чрез географски информационни системи (GIS), исторически сателитни изображения, кадастрални данни и високорезолюционни заснемания.

Подобни изследвания могат да подпомогнат градското планиране, като посочат къде да се проучи въздействието на урбанизацията върху зелените площи, транспортната мрежа и качеството на градската среда. От института посочват като крайна цел създаването на многостепенен дигитален двойник на града — цифров модел, който обединява различни пространствени данни. Той би могъл да подпомага оценката на климатичната устойчивост, състоянието на зелената инфраструктура и последиците от пространственото развитие.