Продължителното безконтролно самолечение с витамин Д е опасно, предупреждава д-р Станимира Станчева-Василева, началник на отделението по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Пловдив“, цитирана от Plovdiv24.bg. Поводът е отбелязваният на 2 ноември Световен ден на витамин Д.

Според специалистката предозирането може да доведе до главоболие, коремна болка, повръщане, силна жажда, често уриниране, намален апетит и запек. Сред възможните последици тя посочва още образуване на бъбречни камъни и хипертонични кризи и препоръчва консултация със специалист.

Няма унифицирана дневна доза за всички пациенти, подчертава д-р Станчева-Василева. Формата на препарата, дозата, схемата и продължителността на приема зависят от индивидуалния здравен профил и рисковите фактори. Значение има и дали витаминът се прилага за профилактика или за лечение на дефицит.

Препаратите се различават не само по дозировка, обяснява лекарят. Витамин Д се предлага като капсули, таблетки, спрей, капки и инжекционни ампули, самостоятелно или в комбинация с други съставки, както и в активна или неактивна форма.

За определяне на нивото му в организма се използва кръвно изследване на 25(ОН) витамин Д, посочва специалистката. В разяснението си тя определя стойности под 25 нмол/л като тежък дефицит, между 25 и 49,9 нмол/л като недостатъчност, а над 50 нмол/л като достатъчност.

Умората, отпадналостта, косопадът, сухата кожа, чупливите нокти и непостоянните костни и ставни болки са сред неспецифичните оплаквания, зад които според д-р Станчева-Василева може да се крие недостиг на витамин Д. Тя посочва също физическа неиздръжливост, често боледуване, намалени памет и внимание и промени в настроението като възможни прояви.

По данните, цитирани от лекаря, през зимата недостигът засяга 17% от населението на Европа, а през лятото — около 6%. За България тя се позовава на проучване на проф. А-М. Борисова и екип, установило висока честота на тежък дефицит и недостатъчност на витамин Д.

Сред факторите, които влияят върху нивото на витамина, специалистката изброява сезона, слънчевото излагане, храненето, възрастта, наднорменото тегло, приема на медикаменти и състоянието на кожата, червата, бъбреците и черния дроб. Като заболявания, предразполагащи към ниски нива, тя посочва нарушения във функцията на щитовидната жлеза, включително тиреоидит на Хашимото, диабет тип 1 и тип 2, остеопороза и затлъстяване.

Коригирането на дефицита включва не само лекарствен прием, а и повлияване на променимите рискови фактори, обяснява д-р Станчева-Василева. Тя посочва балансирано хранене, разходки и спорт на открито, отказ от тютюнопушене, контрол на придружаващите хронични заболявания и профилактични прегледи. Сред хранителните източници на витамин Д3 изброява мазни риби като сьомга, скумрия, сардина и херинга, рибено масло, яйчен жълтък, черен дроб и обогатени с витамина храни.

За въпроси по темата екипът на отделението по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Пловдив“ предоставя телефони 032/906-187 и 0889/689-331.