Социалните плащания нарастват по-бързо от икономиката и държавните приходи, а подобрената защита на уязвимите групи е съпроводена с фискален риск. Това е заключението на Сметната палата от одит за периода 2020 г. – юни 2026 г., съобщава Mediapool. Одитът обхваща социалните плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) в Националния осигурителен институт (НОИ).

За одитирания период са отчетени 7,4 млрд. евро за подпомагане на над 5 млн. случаи/лица, като средномесечно са подпомагани около 765 хил. случаи/лица. Най-голям ресурс — общо около 4,4 млрд. евро — е насочен по Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ.

Според одиторите разминаването между растежа на социалните разходи и базовите държавни приходи е заложено в нормативните механизми, а не е резултат от временна икономическа криза. Като промяна с най-силен натрупващ се ефект върху разходите за помощи е посочено преминаването през юни 2023 г. от гарантиран минимален доход към ежегодно определяната от Министерския съвет линия на бедност. Базата за изчисляване на помощите се увеличава от 75 лв. на 504 лв. през 2023 г. и достига 764 лв. през 2026 г. Одитът свързва промяната с разширяване на кръга правоимащи и ръст на изплатените месечни помощи по Закона за социално подпомагане със 110% до 145 млн. лв. през 2025 г.

Друг механизъм е обвързването на възнагражденията на социалните и личните асистенти с минималната работна заплата, която се удвоява за периода 2020–2026 г. Разходите за тези възнаграждения нарастват от 202 млн. лв. през 2020 г. до 1,3 млрд. лв. през 2025 г. Според одита недостигът на средства за изплащането им налага извънредни трансфери от централния бюджет.

При еднократните помощи за ученици е премахнат доходният критерий за първи и осми клас, а през 2023 г. са включени всички ученици до четвърти клас. Така необходимите средства зависят от броя на записаните ученици, без възможност плащанията да се регулират чрез критерий за семейните доходи. Разходите нарастват от 9,47 млн. лв. през 2020 г. до 73,31 млн. лв. през 2025 г.

При ДОО приходите от осигурителни вноски се увеличават от 7,88 млрд. лв. през 2020 г. до 14,87 млрд. лв. през 2025 г., а консолидираните разходи — от 14,28 млрд. лв. до 27,28 млрд. лв. За 2026 г. одитът посочва прогноза за разходи близо 30 млрд. лв. Покритието на разходите с осигурителни вноски спада от 59,9% през 2020 г. до 54,9% през 2025 г. Според одиторите през 2025 г. над 12 млрд. лв., или над 45% от плащанията, се покриват от данъчни приходи в централния бюджет.

Одиторите свързват ръста на осигурителните приходи с увеличението на минималния осигурителен доход, минималната заплата и инфлацията, а не с икономически растеж. Те посочват увеличение на минималния осигурителен доход с около 77% за осигурените и самоосигуряващите се лица и го свързват с въведения през 2023 г. механизъм за определяне на минималната заплата като 50% от средната брутна заплата за 12 месеца. По-високият минимален осигурителен доход влияе и върху разходите, защото е база за изчисляване на обезщетенията за безработица, болнични и майчинство.

Максималният осигурителен доход достига 4130 лв. през 2025 г. Увеличението му за разглеждания период е 37,7% и изостава от посочената в одита натрупана инфлация от 41,3%, както и от ръста на средната заплата. Според одиторите това ограничава възможностите за приходи от високите доходи. За периода 2020–2025 г. броят на осигурените лица се увеличава с 6,4%.

Пенсиите заемат все по-голяма част от бюджета на ДОО: делът им в общите разходи нараства от 78% през 2020 г. до 89% към 30 юни 2026 г. Сред причините, посочени в одита, са увеличаването на тежестта на година осигурителен стаж на 1,35 от декември 2021 г., с разходен ефект от 449,1 млн. лв. през 2022 г., и включването на добавките за COVID-19 от 60 лв. в основния размер на пенсиите през юли 2022 г. Така последващите осъвременявания се прилагат върху по-висока база. Преизчисляването на старите пенсии от 1 октомври 2022 г. обхваща 928 хил. души и според одиторите води до постоянен допълнителен разход над 1 млрд. лв. годишно.

Одитът отчита и увеличение на минималната пенсия с близо 188% за разглеждания период при ръст на средния размер на пенсиите със 155%. Минимална пенсия получават 45,3% от пенсионерите в България. Според одиторите това отслабва връзката между осигурителния принос и размера на пенсията и демотивира осигуряването върху реалните доходи.

Промяната при болничните от януари 2024 г. прехвърля плащането за третия ден от работодателя към ДОО, като работодателят вече поема първите два вместо три дни. Одитът свързва тази промяна с увеличение на разходите за временна неработоспособност с над 31% за една година и с още 13% през 2025 г. спрямо предходната.