Хората очакват подготвяният бюджет да предвиди увеличение на заплатите, което да покрие поне инфлацията и поскъпването в магазините. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA. По думите му въпросът за доходите не се изчерпва с минималната работна заплата.

Димитров определи новата формула за минималната заплата като приемлив компромис след отпадането на предишната, но възрази срещу прилагането ѝ за 2027 г. „Формулата ни харесва, но не ни харесва как се прилага към 2027 г.“, каза той. Според него тя е трябвало да бъде готова на 15 август, сроковете вече са изтекли и най-логично е било да се предложи старата формула.

По отношение на предложените данъчни мерки Димитров заяви, че КНСБ ги подкрепя с изключение на новия 7% данък върху ваучерите за храна. Той определи този подход като грешен, тъй като става дума за освободени от облагане средства за храна.

Синдикалният лидер подкрепи повишаването на минималните и максималните осигурителни прагове. Аргументът му е, че по-високият осигурителен доход носи повече права и по-високи осигурителни плащания. Според него минималните осигурителни доходи не бива да са близки до минималната заплата.

Димитров оспори и аргумента на Централната банка, че еднократен данък върху банковите свръхпечалби би оскъпил кредитите. Според него това би важало, ако банката е изчерпала средствата си за кредитиране, но той отхвърли тази предпоставка: „Тя може да отпуска още една трета от парите, които в момента стоят на склад“.

За цените на храните президентът на КНСБ заяви, че синдикатът показва проблема с надценките от 16 месеца — от юни предходната година, още преди въвеждането на еврото. По думите му първоначално шест стоки, а сега четири — прясно мляко, бял ориз, боб и сирене — са с най-високи цени у нас спрямо останалите страни в Европейския съюз. Той посочи разликата между цените на едро, публикувани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, и крайните цени за потребителите.