Скулптор с международно признание, два пъти министър на културата и председател на Народното събрание. Вежди Рашидов оставя след себе си значимо художествено творчество, дълга политическа кариера и поредица от обществени противоречия.

Скулпторът и бивш министър на културата Вежди Рашидов почина на 6 ноември 2026 г. на 74-годишна възраст. Новината беше потвърдена от семейството му пред NOVA.

С неговата смърт си отива една от най-разпознаваемите фигури в българския културен и политически живот през последните десетилетия. Художник, чиито произведения достигат до престижни международни изложби, но и политик, чието име многократно попада в центъра на обществени скандали.

Биографията на Рашидов трудно може да бъде разказана единствено през творческите му успехи или заеманите държавни постове. Тя преминава през комунистическия режим, противоречивите години на прехода, възхода на влиятелни бизнес групировки, управлението на ГЕРБ и политическите конфликти на последното десетилетие.

От сиропиталището до международните галерии

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Майка му, певицата Кадрие Летифова, умира, когато той е дете. Част от детството си прекарва в сиропиталището в село Студен кладенец.

Пътят му към изкуството не започва лесно. Първоначално не успява да бъде приет в Художествената гимназия в София и постъпва в техникум в Мадан. При следващия опит е приет, а през 1978 г. завършва специалност „Скулптура“ в Художествената академия при проф. Димитър Даскалов.

Още преди демократичните промени Рашидов започва да изгражда международна кариера. Участва в изложби, биеналета и художествени форуми. Представя свои творби в Париж, Токио и други градове, като работи не само в областта на скулптурата, но и на рисунката и акварела.

Сред отличията му са награди от международни художествени форуми, а според официалната му биография негови произведения са представени в редица български и чуждестранни колекции.

През 2002 г. получава орден „Стара планина“. По-късно става член-кореспондент на Българската академия на науките.

Биографията му включва и болезнен личен сблъсък с политиката на комунистическия режим. Като български гражданин от турски произход той преживява насилствената смяна на имената по време на Възродителния процес. Години по-късно определя случилото се като едно от най-големите унижения в живота си.

„Главният мултак“ и връзките с бизнеса на прехода

Един от най-запомнящите се моменти в публичната биография на Рашидов се случва на 14 декември 1996 г.

На тържество по случай 45-ия му рожден ден бизнесменът Илия Павлов, собственик на „Мултигруп“, му връчва почетната титла „главен мултак на Република България“.

Случката се превръща в символ на отношенията между част от културния елит и влиятелните бизнес кръгове през 90-те години. „Мултигруп“ е сред най-емблематичните икономически структури на българския преход, а дейността и влиянието ѝ са предмет на дългогодишни журналистически разследвания и обществени спорове.

Самият Рашидов никога не отрича приятелството си с Илия Павлов, но многократно заявява, че не е работил за компанията му.

Прозвището обаче го съпровожда и през политическата му кариера. Въпросът не е само в една почетна титла, а в това как известни творци, бизнесмени и политици изграждат близки отношения в годините, когато икономическата и политическата власт в България се преразпределят.

Рашидов поддържа публично известни отношения и с други влиятелни личности, сред които Ахмед Доган, Бойко Борисов и бизнесменът Валентин Златев.

Близостта с представители на различни политически и икономически кръгове става характерна особеност на неговото обществено присъствие.

Политическа кариера и път към върха на държавата

Преди да стане министър, Рашидов е общински съветник в София. През 2009 г. влиза в Народното събрание като кандидат на ГЕРБ от Кърджали, където партията успява да постигне пробив в район, традиционно доминиран от ДПС.

Той оглавява Министерството на културата в първото правителство на Бойко Борисов от 2009 до 2013 г. и отново във втория му кабинет между 2014 и 2017 г.

В политиката остава повече от десетилетие, като е народен представител в общо седем парламента.

На 21 октомври 2022 г., след продължителни безуспешни опити за избор на председател на 48-ото Народно събрание, депутатите избират именно Рашидов за поста.

Така човекът, когото през 90-те години публично наричат „главен мултак“, достига до една от най-високите длъжности в българската държава.

Изборът му показва и способността му да получава подкрепа от политически сили с различни позиции, въпреки натрупаните през годините противоречия около публичното му поведение.

Културните проекти: между признанието и критиките

Двата мандата на Рашидов като министър са свързани с няколко мащабни културни проекта.

Сред най-известните е откриването на Националната галерия „Квадрат 500“ в София, популяризирана като „Българския Лувър“. Проектът е представян като важна инвестиция в музейната инфраструктура на страната.

Според публикация на Mediapool изграждането му струва около 27 млн. лева. Критици на проекта поставят въпроси за разходите, музейната концепция и начина, по който са определени приоритетите на културната политика.

През 2015 г. България представя в Лувъра изложбата „Епопея на тракийските царе“, която се превръща в едно от най-значимите международни представяния на българското археологическо наследство.

Същевременно управлението му е съпътствано от спорове за опазването на исторически сгради и разходването на публични средства.

Реконструкцията на Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“ в центъра на София, известен като Ларгото, поражда критики за архитектурните решения и финансирането. Част от проблемите и разследванията се развиват след края на министерските мандати на Рашидов, поради което отговорността за отделните решения трябва да се разглежда според конкретния период и институция.

Друг показателен случай е съдбата на Двойната къща на бул. „Васил Левски“ в София. По време на управлението на Рашидов, с решение на експертен съвет към Министерството на културата и негов подпис, сградата е извадена от списъка на архитектурните паметници за сведение. По-късно тя е разрушена.

Случаят става част от по-широкия обществен спор дали държавата защитава достатъчно ефективно архитектурното наследство от инвестиционни интереси.

КТБ и въпросът за привилегиите

Друг сериозен обществен спор възниква след поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор през 2014 г. и последвалия ѝ фалит.

Рашидов има вложени близо 2,5 млн. лева в банката - сума, която значително надхвърля гарантирания размер на депозитите.

Впоследствие той успява да защити финансовия си интерес чрез цесии - сделки, при които вземането към банката се прехвърля на друго лице или дружество.

Тогавашният финансов министър Владислав Горанов определя операцията като законна.

Случаят обаче повдига въпроси за неравните възможности на различните вложители след фалита на КТБ. Докато мнозина губят достъп до значителна част от спестяванията си или са принудени да чакат развитието на процедурите, Рашидов успява да намери финансово решение.

Няма основание самият факт на използването на цесия да бъде представян като престъпление. Общественият спор е по-скоро за разликата в достъпа до възможности и за отношенията между влиятелните личности и финансовата система.

Сблъсъци, остър език и конфликти с журналисти

Поведението на Рашидов извън художественото ателие неведнъж привлича общественото внимание.

През ноември 2001 г. той и друг общински съветник са замесени в сбиване с полицай пред Столичната община. При инцидента униформеният служител получава счупване на носа.

Случаят е разследван, но през 2002 г. прокуратурата прекратява делото срещу Рашидов. Самият той отхвърля обвиненията и по-късно определя случилото се като тежка лична несправедливост.

Особено силни обществени реакции предизвикват някои от изказванията му като министър на културата.

През 2015 г., след гостуването на българския хор „Йоан Кукузел“ в Париж по повод изложбата в Лувъра, певецът Георги Петров повдига въпроса за заплащането на участниците. Рашидов реагира остро и предлага да му даде 100 лева, за да спре да пее.

Думите му предизвикват недоволство сред творци и граждани, а протестиращи организират акцията #ПейWithMe с искане за оставката му.

Година по-късно министърът влиза в публичен конфликт с журналиста Георги Ангелов от БНТ след телевизионна дискусия за Закона за културното наследство.

В свое право на отговор Рашидов отправя критики към водещия и му напомня, че заплатата му идва от държавно финансиране.

Изказването е възприето от журналистически организации като опит за политически натиск върху обществена медия.

БНТ защитава независимостта на журналистите си, като същевременно признава пропуски в начина, по който е проведена конкретната дискусия. По-късно Рашидов заявява, че е реагирал емоционално и е готов да се извини.

Скандалът съвпада и с уволнението на художника Владимир Руменов от Националната галерия, участвал в критичния телевизионен разговор. Руменов свързва освобождаването си със своите публични позиции, докато ръководството на галерията отрича подобна зависимост. Самият министър заявява, че не е нареждал уволнението.

Тези случаи поставят въпроса къде свършва правото на политическа реакция и започва недопустимият натиск от страна на човек, който управлява културни институции и публични средства.

Променливи политически отношения

През годините Рашидов демонстрира както близост, така и остри конфликти с влиятелни политически фигури.

Отношенията му с Ахмед Доган и ДПС преминават от приятелски контакти до открити публични критики.

През 2013 г. той отправя изключително остри квалификации към Делян Пеевски и говори за влиянието на медийния и икономическия кръг около КТБ. Няколко години по-късно заема значително по-защитна позиция спрямо Пеевски и подчертава, че той не е осъден за престъпление.

През октомври 2022 г. Рашидов предизвиква ново политическо напрежение с коментара си, че непоканването на руския посланик Елеонора Митрофанова за откриването на Народното събрание би било равнозначно на обявяване на война.

Думите му се разминават с позицията на ГЕРБ по въпроса и предизвикват публични обяснения от Бойко Борисов.

Тези епизоди показват една устойчива черта в политическата кариера на Рашидов - готовността му да прави категорични и понякога противоречащи си във времето изявления, включително по теми, по които собствената му партия има различна официална позиция.

Скандалът, който сложи край на политическата му кариера

Най-сериозните непосредствени политически последици за Рашидов идват през август 2023 г.

На 7 август Народното събрание заседава извънредно по промени в законодателството за защита от домашно насилие. Обществото тогава е силно разтърсено от случая с 18-годишната Дебора от Стара Загора.

По време на парламентарна почивка включен микрофон записва разговор, в който Рашидов използва нецензурна обида по адрес на жени, говорили публично за преживяно сексуално насилие, и поставя под съмнение техните разкази.

Думите предизвикват остра обществена реакция, включително сред представители на собствената му партия.

Рашидов поднася публично извинение и признава, че използваният език е недопустим. Това обаче не прекратява скандала.

На 9 август той обявява, че напуска ГЕРБ и политиката. Преди това се оттегля и от ръководните си позиции в парламентарната комисия по култура и медии и в партийното ръководство.

На 1 септември 2023 г. Народното събрание окончателно прекратява депутатските му пълномощия.

Така политическата кариера на човек, заемал министерски постове и председателствал парламента, завършва след публично изказване, което предизвиква широко възмущение.

Случаят се превръща и в пример за променящата се обществена чувствителност към езика на политиците, особено когато става дума за насилие и уязвими хора.

Наследство, което не се побира в една оценка

След оттеглянето си от политиката Рашидов остава свързан с изкуството, което го прави известен десетилетия преди да влезе във властта.

Смъртта му предизвика реакции сред политици и обществени фигури. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов го изпрати с лично послание, в което припомни дългогодишното им приятелство и призна, че между тях е имало както общи успехи, така и разногласия.

Творческата биография на Вежди Рашидов е част от историята на съвременното българско изобразително изкуство. Международните му участия, отличията и произведенията му съществуват независимо от политическите спорове.

Но политическата му кариера също е част от тази история.

Тя включва близост с влиятелни бизнес кръгове, дългогодишно участие в управлението на страната, мащабни културни проекти, спорни административни решения и конфликти с журналисти, творци и граждански организации.

Рашидов беше човек, който премина от художественото ателие до председателското място в Народното събрание, но запази публичен стил, който многократно предизвикваше противоречия.

Оценката за художественото му творчество и оценката за действията му като политик не са непременно еднакви.

Именно в това разграничение се намира и най-важната част от равносметката за неговия живот: признанието за таланта не отменя въпросите за упражняването на власт, както и спорните политически действия не заличават автоматично художествените постижения.

Вежди Рашидов оставя след себе си и двете. Историята му не може да бъде сведена нито до наградите и изложбите, нито единствено до скандалите.