52% от анкетираните компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са преживели поне едно сериозно неблагоприятно събитие, свързано с водата, през последните пет години. Сред последиците са прекъсване на дейността и увеличени разходи. Това показва доклад на WWF и EY denkstatt Austria. Проучването обхваща компании от България, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Украйна.

Недостигът на вода е най-често посочваното опасение — от 49% от участниците. Наводненията и екстремните валежи тревожат 46%. Сред останалите рискове са влошаването на качеството на водите, натискът върху природните екосистеми и несигурността около регулациите. За следващите пет години 58% от анкетираните очакват водните рискове да имат умерено или значително отражение върху бизнеса им.

Оценка на водните рискове за собствените си операции са направили 46% от компаниите, но за веригите си на доставки — едва 23%. Отделно от това 48% са анализирали въздействието на собствената си дейност върху водните ресурси, а една четвърт са оценили това въздействие по веригата на доставки.

Специална стратегия за управление на водните ресурси липсва при 53% от участниците. Само 7% се определят като много добре подготвени да се справят със свързаните с водата бизнес рискове.

Близо половината от анкетираните очакват бюджетите им за управление на водните ресурси да останат без промяна през следващите три години. Увеличение предвиждат 28%, като само 4% очакват то да бъде значително.

От WWF призовават компаниите да установят кои части от дейността им са най-уязвими към недостиг на вода, наводнения и влошено качество на водите. Организацията предупреждава, че тези проблеми могат да затруднят и доставките. Андреас Бекман, изпълнителен директор на WWF за Централна и Източна Европа, подчертава пряката зависимост на предприятията от състоянието на реките, влажните зони и сладководните екосистеми. Според Вилибалд Калтенбрунер, управляващ партньор на EY denkstatt Austria, разходите за бездействие могат да се окажат много по-високи от тези за навременна подготовка.

Ниските нива на Дунав през лятото създадоха затруднения и за производството на електроенергия. В началото на август Унгария обяви спиране на АЕЦ „Пакш“ заради недостатъчното количество вода. В края на месеца АЕЦ „Козлодуй“ за първи път намали мощността на пети блок със 120 мегавата заради ниското равнище на реката.