Около 20 000 от 100 000 жители на Словянск остават в града, повечето от тях възрастни хора, които не могат да заминат, съобщава DW в репортаж от 22 октомври 2026 г. Според медията Словянск е бойна зона от лятото и заедно със съседния Краматорск е сред последните големи градове в Донецка област под украински контрол.

Няколко дни преди репортажа три руски авиобомби са ударили жилищен квартал в покрайнините, пише DW. Една е поразила пететажен блок, а седем души са ранени. Пенсионерката Тетяна, която живее отсреща, разказва, че жена от четвъртия етаж е била спасена, преди цяла секция на ударената сграда да рухне.

На Тетяна е предложена евакуация, но тя не знае къде би могла да живее с доходите си. Пенсията ѝ е равностойна на 67 евро месечно, а помощта за преместване е около 40 евро месечно при наеми, достигащи 400 евро. „Не бих могла да живея с това. Никъде!“, казва тя пред DW. В нейния квартал все още има ток и вода, но газоснабдяването е прекъснато.

Докато останалите обитатели разчистват повредените си жилища дни след удара, следва нова атака. Според DW бомби поразяват сграда, в която се помещават държавен център за спешна помощ и Червеният кръст, и раняват осем души. Пожарникари гасят огъня, а спасители и доброволци изнасят вещи и разчистват стъкла.

Пенсионерката Наталия идва в този район, за да се грижи за сестра си близначка, която вече не може да се придвижва сама. Тя разказва пред DW, че е опитала да я убеди да напуснат: самата тя да отиде в дом за възрастни, а сестра ѝ — в болница. И двете обаче имат кучета, а това на сестра ѝ е болно. По думите на Наталия при евакуацията, за която говори, не се допускат домашни любимци. „Не мога да изоставя сестра си“, казва тя. Друга пенсионерка, Ирина, също не иска да остави двете си котки, които описва като всичко, което има.

Придвижването и снабдяването също са затруднени. Наталия трябва да се прибере преди мръкване, а домът ѝ е на близо четири километра от центъра. Според DW общественият транспорт е спрян след нападение срещу два автобуса в Краматорск, при което са загинали 30 души. В Словянск още работят магазини и няколко сергии на обгорелия пазар, но хляб няма всеки ден. Наталия разказва, че този ден е успяла да занесе на сестра си само сухари.

Няколко седмици преди репортажа руски дронове са атакували централния пазар и са ранили най-малко трима души, съобщава DW. След нападението търговците и клиентите са намалели. Ирина описва страха да излезе за покупки: „Когато трябва да отида на пазара, не знам дали ще стигна дотам жива.“

Затворените детски градини принуждават продавачки да водят децата на работа. Валерия, която продава дамско бельо, е на пазара с петгодишната си дъщеря София. Към момента на репортажа нейният квартал още не е обхванат от задължителната евакуация на семейства с деца. Валерия разказва, че са били евакуирани през 2022 г., после са се върнали и сега очакват отново да бъдат изведени.

На пазара София играе с шестгодишната Аня, чиято майка е военнослужеща и защитава родния си град. За Аня се грижи баба ѝ — друга жена на име Тетяна, която продава мъжки дрехи. Тя вече изпраща вещите си в Днепропетровска област, докато пощата още работи, с надежда да започне нов живот там и някой ден да се върне. „Болно е да гледаш как разрушават нашата Украйна“, казва тя пред DW. „Кой ще възстанови градовете ни?“