Паричната политика трябва да оценява не само произхода на икономическия шок, а влиянието му върху очакваната траектория на инфлацията. Това заяви членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Изабел Шнабел в реч на капиталов семинар в Люксембург на 30 септември.

По думите ѝ неблагоприятен шок в предлагането не означава автоматично, че централната банка трябва да остане безучастна. Ако сътресението е достатъчно силно или трайно и повиши прогнозната инфлация над целта, затягането на политиката може да ограничи пренасянето към по-широк кръг цени. Скоростта за връщане към целта обаче трябва да отчита цената за икономическата активност и устойчивостта на инфлационните очаквания.

Шнабел посочи, че от юни Управителният съвет е повишил основните лихви на ЕЦБ с общо 50 базисни пункта, а лихвата по депозитното улеснение е нараснала от 2% на 2,5%. Според нея решенията са отговор на влошената инфлационна перспектива след началото на конфликта в Близкия изток и целят връщане на инфлацията към 2% в средносрочен план.

Оценката се усложнява от застъпването на няколко процеса. Новият енергиен шок настъпва при все още незавършила дезинфлация и остатъчен вътрешен ценови натиск, докато инвестициите в изкуствен интелект, пренареждането на търговските потоци, по-високите разходи за отбрана и германският фискален пакет влияят едновременно върху търсенето и предлагането.

Затова Шнабел постави акцент върху показателите за базисната инфлация. Те са по-слабо волатилни от общата инфлация и според нея дават повече информация за средносрочната ценова динамика, особено когато енергийните фючърси и базовите ефекти могат да създадат впечатление, че енергийният шок ще бъде краткотраен.

Септемврийските макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ предвиждат общата инфлация по хармонизирания индекс да се понижи от 3,0% през 2026 г. до 2,1% през 2028 г. Инфлацията без енергия и храни се очаква да достигне 2,6% през 2027 г., преди да спадне до 2,3% през 2028 г., тоест да остане над целта от 2%.

През следващите месеци ЕЦБ ще следи дали по-високите разходи по производствената верига се пренасят към потребителските цени, как се движат инфлационните очаквания и доколко търсенето остава устойчиво. Шнабел отбеляза и несигурността около ефекта от по-високите лихви върху икономиката, което ще има значение за последващото калибриране на паричната политика.