Британските работещи са по-слабо ангажирани с работата си спрямо преди десетилетие — промяна, която според Resolution Foundation може отчасти да обясни слабия ръст на производителността след пандемията. Анализът, за който съобщава Би Би Си, определя констатациите като съвместими с т.нар. „тихо напускане“, но не установява причинно-следствена връзка.

Според представеното проучване сред 4656 пълнолетни делът на готовите да положат допълнителни усилия в помощ на работодателя е спаднал от 69% през 2015 г. до 55% през 2025 г. Делът на хората, които определят работата си като интересна, също е намалял — от 74% на 63% за десетилетие.

„Тихото напускане“ не означава действително напускане на работа. Терминът описва изпълнение на основните служебни задължения без поемане на допълнителни задачи или проверяване на електронната поща извън работно време. Идеята придоби популярност в социалните мрежи след пандемията на фона на недоволство от високи изисквания, ниско заплащане и натиск върху жизнения стандарт. Акцентът е върху границите между работата и личния живот.

Докладът отчита и по-силен акцент върху заплащането, който свързва със застоя в жизнения стандарт през последното десетилетие. Според авторите по-слабата ангажираност може да е допринесла за слабия ръст на производителността, който се забавя след финансовата криза и отслабва отново след пандемията. Хана Слотър, главен икономист в Resolution Foundation, предупреждава, че тази промяна е неблагоприятна както за работещите, така и за производителността и предлагането на труд — фактори, важни за бъдещото повишаване на жизнения стандарт.

Анализът обаче не означава, че младите хора са станали по-склонни да избягват работата или че работещите като цяло са по-малко склонни да сменят работодателя си, подчертава професорът по политология и съредактор на доклада сър Джон Къртис. По думите му за ангажираността на служителите изглежда става все по-важно работодателите да предлагат добре платена работа и гъвкаво работно време.