Американските технологични гиганти набират стотици милиарди чрез облигации за инфраструктура за изкуствен интелект и се конкурират с европейските държави и компании за инвеститорски капитал, съобщава „Дойче веле“ (DW). Емисиите в евро засилват конкуренцията на пазар, на който Франция, Германия и Италия вече са изправени пред повишена доходност по държавния си дълг.

От началото на 2025 г. Amazon, Alphabet — компанията майка на Google, Meta и Oracle са емитирали облигации за около 250 млрд. долара в американска валута и още 37 млрд. евро в евро. DW се позовава на обобщение на документи до американските финансови регулатори, изготвено от платформата AI Industry Reviews. Microsoft също се е включила с доларова емисия за 25 млрд. долара.

Според цитираната от DW прогноза на Goldman Sachs новите облигационни емисии на големите доставчици на облачна инфраструктура за изкуствен интелект през следващата година ще достигнат общо 420 млрд. долара. Нидерландската банка ING очаква емисиите в евро да бъдат за около 60 млрд. евро.

Виктор Хьорт, ръководител на глобалната кредитна стратегия в BNP Paribas, обяснява пред DW, че присъствието на технологичните гиганти на евровия облигационен пазар вече е достатъчно голямо, за да създава конкуренция както между компаниите, така и между тях и правителствата. Те търсят средства от едни и същи фондове, инвестиращи в облигации с редовни лихвени плащания.

В публикация от август икономисти от Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от DW, посочват, че пазарът засега се приспособява добре. Те обаче предупреждават, че големите и концентрирани дългови емисии могат да затруднят достъпа до финансиране на други компании и сектори. Възможно е натискът да засегне и държавните облигации, както и заемането от институции като Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка.

Във Франция държавният дълг е 119% от брутния вътрешен продукт, а дефицитът надхвърля 5%, посочва DW. За шест месеца доходността по десетгодишните френски облигации е нараснала от около 3,7% до близо 5%. Годишните разходи за лихви се очаква да се увеличат от 79 млрд. евро до 91 млрд. евро през следващата година и над 100 млрд. евро до 2028 г.

Облигациите за изкуствен интелект не са единствената причина за натиска върху европейските финанси. DW свързва новия скок на доходността през предходния месец и с поскъпването на енергията покрай войната с Иран и с политическата криза във Франция. Хьорт отбелязва, че разходите за заемане на държавите и компаниите са се повишили едновременно — за разлика от обичайното пренасочване на инвеститорите към държавни облигации при несигурност, което понижава цената на държавното финансиране.

За бизнеса по-високите лихви вече имат отражение върху печалбите. Според цитирания анализ на Goldman Sachs сред компаниите в европейския индекс Stoxx 600 разходите за лихви като дял от продажбите са нараснали с близо половината спрямо 2022 г., което е намалило печалбите с над 5% за същия период. Допълнителната конкуренция за капитал може да ги притисне да ограничат инвестициите в заводи, оборудване и изследвания или плащанията към акционерите, за да обслужват дълга си.

Потенциалният натиск обхваща и градове и региони, които заемат за училища, транспорт и инфраструктура. Изследване за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикувано през януари и цитирано от DW, сравнява местните облигационни пазари в Белгия, Германия, Испания, Швеция и Канада. То установява тенденция към по-високи разходи за заемане там, където изкуственият интелект се разпространява най-бързо, измерено чрез дела на свързаните с него обяви за работа. Съавторът Христос Макридис от Университета на щата Аризона отбелязва пред DW, че в няколко европейски държави връзката е обратна на установената в неговото изследване за САЩ, където инвестициите в изкуствен интелект са свързани с по-ниски разходи за заемане на общините.