Бедността в Узбекистан по националния праг е намаляла от 17% през 2021 г. до 5,8% през 2025 г., показва оценка на Световната банка за бедността и равенството. Приблизително 3,7 млн. души са преминали над този праг за периода. Банката посочва по-високите заплати и повечето работни места като основни двигатели на промяната.

За първите девет месеца на 2026 г. Министерството на заетостта и намаляването на бедността на Узбекистан отчита допълнителен спад до 3,6%. Това е отделна правителствена оценка за по-късен период. Министерството съобщава също за 824 000 души, устроени на постоянна работа, и за формализиране на заетостта на 980 000 работници през същите девет месеца.

По международния показател на Световната банка за държавите с доходи над средните — 8,30 долара на човек дневно, коригирани спрямо покупателната способност — делът на бедните е спаднал от 38,1% до 12,4% между 2021 и 2025 г. Това е различна мярка от националния праг. Според банката на Узбекистан се падат близо 40% от приблизително 21 млн. души в Европа и Централна Азия, преминали над този международен праг през периода. Банката нарежда постигнатото от страната сред 15-те най-мащабни случая на намаляване на бедността в света от 2000 г. насам.

За периода 2022–2025 г. увеличението на заплатите обяснява 6,1 процентни пункта от отчетения спад на бедността с 8,4 процентни пункта, сочи оценката. Реалните заплати на нископлатените работници са нараствали с поне 11–12% годишно след отчитане на инфлацията. Разширяването на наемната заетост също допринася: сред мъжете в най-бедната пета от населението делът на работещите е нараснал от 38% на 65%, а този на наетите срещу заплата — от 18% на 46%.

Качеството и устойчивостта на работните места обаче остават проблем. Около 60% от бедните мъже, които работят срещу заплата, са заети неформално, а над 40% имат непостоянна, временна или сезонна работа. Директорът на Световната банка за Централна Азия Наджи Бенхасин обяснява пред Euronews, че тези условия носят по-голяма несигурност на доходите и ограничават възможностите за икономическа стабилност.

Според оценката делът на населението, определяно като средна класа, се е увеличил от 37% през 2021 г. до над 72% през 2025 г. Банката разграничава долна и горна средна класа според икономическата сигурност и риска от връщане в бедност. Делът на горната средна класа е нараснал от 8% на 31% за същия период.

Около 22% от населението обаче остава икономически уязвимо през 2025 г. — загуба на работа, заболяване или друг финансов шок може да върне тези домакинства под прага на бедността. Разликите между регионите са значителни: в столицата Ташкент като уязвими са определени 2% от жителите, а в източната област Андижан — 32%.

Достъпът на жените до работа е друго предизвикателство. Те представляват 92% от икономически неактивните пълнолетни в бедните и уязвимите домакинства. От тези жени 85% посочват домашните задължения и грижите за близки като основна причина да не работят. Оценката отчита и разлика в заплащането между половете от 35–40%, свързана с различия в секторите на заетост, работните часове, уменията и професионалния опит.

Световната банка определя като приоритет разширяването на достъпа до стабилна заетост, особено за жените и хората извън големите икономически центрове. Тя препоръчва по-достъпни услуги за грижа за деца, целодневно обучение в училище и професионална подготовка, както и реформи за по-силна конкуренция, по-лесен достъп до финансиране и по-продуктивна заетост в частния сектор.

Правителството е обявило и промени в програмите за намаляване на бедността. На заседание на 3 септември, ръководено от президента Шавкат Мирзийоев, президентската администрация е съобщила, че 15 000 от 86 000 малки предприятия, създадени в регионите през предходната година, са прекратили дейност. Други 62 000 кредитополучатели са изпитвали затруднения с погасяването на заемите си, след като не са успели да развият бизнеса си според плановете.

Обявеният подход предвижда повече правомощия за финансиране да бъдат прехвърлени към районните власти. Държавно подкрепяните бизнес програми ще се оценяват според постоянните работни места и устойчивите доходи на домакинствата, които създават, вместо според обема на раздадените кредити.