Британската централна банка (Bank of England) повиши основната си лихва от 3,75% на 4% на 5 ноември 2026 г. Това е първото увеличение от август 2023 г. Осем членове на Комитета по парична политика подкрепиха стъпката от четвърт процентен пункт, а един предпочете по-голямо повишение — с половин процентен пункт.

Решението идва след поскъпването на горивата заради войната с Иран и затруднените доставки на петрол и газ през Ормузкия проток. Преди САЩ и Израел да атакуват Иран на 28 февруари, британските лихви се понижаваха от 15-годишния връх от 5,25%. През септември инфлацията достигна 3,5% — най-високото равнище за 11 месеца, при цел на банката от 2%. Според институцията засега има ограничени признаци, че по-високите енергийни разходи се пренасят към останалите цени и заплатите, но натрупаният инфлационен натиск вече налага увеличение на лихвата.

В новите си тримесечни прогнози банката предупреждава, че инфлацията може да достигне около 5% към средата на 2027 г., тъй като по-скъпата енергия се отразява върху сметките на домакинствата и бизнеса.

Същевременно британската икономика се е оказала по-устойчива от очакваното, посочва банката. Тя повиши прогнозата си за растежа до 1,6% за 2026 г. и 1,3% за 2027 г., спрямо очакваните през юли 1,1% за всяка от двете години. Въпреки тази ревизия институцията предвижда забавяне през следващите тримесечия.

Управителят Андрю Бейли подчерта, че решението не е непременно начало на дълга поредица от увеличения. По думите му обаче, ако конфликтът в Близкия изток не бъде разрешен, е малко вероятно това да е последното повишение. Комитетът ще преценява перспективите на всяко заседание и ще действа според необходимото за трайно връщане на инфлацията към целта от 2%.

Пазарните лихви остават над равнищата отпреди конфликта, а референтните двугодишни ипотечни лихви са нараснали с почти половин процентен пункт от началото на септември. В последното проучване на банката сред пазарните участници медианното очакване е за основна лихва от 4% през ноември и 4,25% през февруари. Това са пазарни очаквания, а не ангажимент за следващо решение на централната банка.

Банката очаква бюджетът да понижи инфлацията с четвърт процентен пункт до второто тримесечие на 2027 г. Според оценката ѝ обаче фискалната политика ще натежи върху икономическия растеж в средносрочен план.