Всеки четвърти тийнейджър на възраст от 11 до 17 години по света няма нито един ден в седмицата с поне 60 минути умерена до интензивна физическа активност. Това показват нови глобални оценки на Световната здравна организация (СЗО). По нейни изчисления около 240 милиона юноши не достигат този дневен праг в нито един ден от седмицата.

Показателят отчита дните с поне час движение с такава интензивност, а не общото време за физическа активност през седмицата. Липсата на такъв ден не означава непременно пълно обездвижване или по-малко от час движение общо за седемте дни.

Изследването, публикувано в The Lancet Global Health, обединява стотици проучвания в 140 държави и територии с над 3,2 милиона тийнейджъри, а глобалната оценка е получена чрез екстраполация на данните. Средно подрастващите съобщават за 2,7 активни дни седмично, а само 14% достигат прага през всичките седем дни.

Момичетата са по-малко активни от момчетата в почти всяка страна и регион. Без нито един активен ден са 28% от момичетата и 22% от момчетата. Поне час умерена до интензивна физическа активност всеки ден имат съответно 11% и 17%. Според СЗО общите нива на активност сред подрастващите остават почти непроменени през последните 15 години.

Различията между държавите също са значителни. В Намибия, Непал и Филипините 40% от подрастващите нямат ден, в който достигат прага за активност. В Бангладеш и Сърбия над 30% съобщават за физическа активност на това ниво всеки ден.

СЗО предупреждава, че физическата неактивност е основен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2 и някои онкологични заболявания. Организацията подчертава значението на активните навици от ранна възраст за опазване на здравето и намаляване на тежестта на тези заболявания.

„Отговорът не е да кажем на подрастващите да се стараят повече. А да изградим училища, улици и общности, където движението, играта и активността са безопасни, лесни и нормални”, заяви генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

Сред условията, които влияят върху движението на младите хора, СЗО посочва начина на придвижване, достъпа до безопасни пространства и възможностите за ходене пеша и каране на велосипед. Училищната среда, социалните норми и ежедневието, все по-силно съсредоточено около екраните и дигиталните устройства, също са сред изтъкнатите фактори.