Кабинетът предлага Бюджет 2027 с дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт на касова основа, нулев ръст на заплатите в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната и съкращаване на 5042 щата в централната администрация. Премиерът Румен Радев и министри представиха проекта на 6 ноември пред студенти в УНСС. Обявените параметри са предложения за следващата година, а не приети промени.

За останалите бюджетни сектори е заложено увеличение на разходите за заплати с 5%, но при запазване на намалението на средствата с 10% спрямо Бюджет 2025, влязло в сила от 1 септември 2026 г. За учителските заплати се предвижда по-висок ръст — 7,5%. Кабинетът обяви и прекратяване на автоматичните формули, които обвързват възнагражденията в някои сектори със средната или минималната работна заплата.

Почти половината от планираните за съкращаване щатове са в МВР. Според Радев там ще се започне от пенсионираните и служителите с ТЕЛК. Премиерът заяви, че няма да допуска масови уволнения и механични съкращения, а ще се сливат агенции и дирекции с припокриващи се отговорности и ще се премахват междинни управленски звена.

Министерството на финансите предвижда и промяна в отчитането на част от разходите. Възнагражденията на личните асистенти и средствата по националните програми в образованието, които сега се водят като издръжка, ще бъдат прекласифицирани като разходи за персонал. По обяснението на ведомството това временно ще затрудни сравнението с предходни години.

В социалната част финансовият министър Гълъб Донев обяви намерение максималната пенсия да се увеличи с малко над 130 евро до 1874 евро от 1 юли 2027 г., заедно с актуализацията на пенсиите по швейцарското правило. Предлага се обезщетението за майчинство през втората година да се увеличи до 450 евро. За майките, които се върнат на работа преди края на този период, е предвидено да получават 75% вместо 50% от него.

Максималният осигурителен доход е планиран на 2400 евро от 1 януари 2027 г., на 2500 евро през 2028 г. и на 2600 евро през 2029 г. За самоосигуряващите се минималният осигурителен доход се предлага да бъде 660 евро от началото на 2027 г., 680 евро през 2028 г. и 710 евро през 2029 г. Заложени са допълнителни приходи от 265 млн. евро през следващата година от увеличението на максималния осигурителен доход и още 197 млн. евро от повишаването на минималните осигурителни прагове.

За здравната каса са предвидени 493 млн. евро повече, а в държавния бюджет — 50 млн. евро за изграждането на Националната детска болница. Други 30 млн. евро са предназначени за повишаване на възнагражденията на младите лекари специализанти. За тези по държавна поръчка се предвиждат 1900 евро при 1550 евро сега, а за специализантите в платено обучение са заложени по 350 евро.

Фискалната рамка предвижда касовият дефицит да намалее до 3,1% от БВП през 2028 г. и до 2,4% през 2029 г. Този показател е различен от салдото на начислена основа, което използва Европейската комисия. Според Министерството на финансите дефицитът на начислена основа за 2027 г. е планиран на 4,2%, или 3,6% след приспадане на разходите за отбрана, обхванати от дерогацията.

Планираните разходи за 2027 г. са по-ниски и като абсолютна сума спрямо предходната година, основно заради спирането на Плана за възстановяване и устойчивост и свръхдефицита през 2026 г. Като дял от БВП държавните разходи се предвижда да спаднат от 43,5% през 2026 г. до 39,6% през 2027 г., 38,9% през 2028 г. и 38% през 2029 г. Макроикономическата прогноза за следващата година залага растеж от 2,5% и брутен вътрешен продукт от 141,3 млрд. евро.

Лимитът за нов дълг през 2027 г. е заложен на 8,6 млрд. евро при поети 9,6 млрд. евро през 2025 г. и 9,9 млрд. евро през 2026 г. Общият дълг обаче се очаква да продължи да нараства: до 44,3 млрд. евро, или 31,4% от БВП, през 2027 г.; до 50,7 млрд. евро, или 33,6%, през 2028 г.; и до 56,7 млрд. евро, или 35,5%, през 2029 г.

Радев обясни избора на дефицит над 3% с намерението да се запазят инвестициите в образование, здравеопазване, отбрана и иновации. Сред обявените направления за 2027 г. са индустриални паркове и условия за развитие на роботика, космически технологии и гигафабрики за изкуствен интелект.

За инфраструктурата премиерът заяви намерение финансирането до голяма степен да се изведе извън бюджета и да се търсят частни капитали. По думите му за 2027 г. ще се заложи рекордно висока сума за проектиране, с цел подготовка за едновременно строителство по множество обекти.

Към представянето на проекта продължават разговорите с Европейската комисия по процедурата за свръхдефицит. Позицията на Комисията по бюджетния план на България за 2027 г. се очаква на 24 ноември.