Великобритания рискува да не успее да възпре бъдеща руска агресия в моретата северно от страната заради недостиг на кораби и подводници и ниската им готовност за действие, предупреждава парламентарната комисия по отбрана, цитирана от The Guardian. Депутатите искат Министерството на отбраната да изготви план за повече бойни кораби и подводници в морето до 2030 г. Според председателя на комисията Тан Деси сегашното състояние на разрушителите, фрегатите и ударните подводници поставя под въпрос способността на страната да изпълнява ангажиментите си.

Флотът разполага с пет фрегати със сонар за откриване на руски подводници на голямо разстояние при цел от осем, посочва комисията. Стари кораби са изведени от експлоатация, без техните заместници да са постъпили на служба. Според депутатите необходимата численост може да бъде достигната едва през 2037 г.

Нито една от петте британски подводници от клас Astute не е била в морето от юни и през част от лятото заради краткосрочни и дългосрочни ремонти, посочва комисията. Тя отбелязва и че тези подводници нямат способност да действат под лед за разлика от руските им аналози, макар да се провеждат сертификационни учения.

Като пример за трудностите при изпращане на кораби на мисия депутатите дават разрушителя HMS Dragon. През март той е пристигнал в Източното Средиземноморие повече от три седмици след удар с дрон по британска военновъздушна база в Кипър. Според публикацията не е имало налични бойни кораби и HMS Dragon е трябвало да бъде изведен от сух док, за да отплава.

Стратегическото значение на моретата северно от Шотландия нараства заради руския интерес към енергийни тръбопроводи и подводни кабели, както и заради отварянето на арктически морски маршрути при глобалното затопляне, пише The Guardian. Русия се стреми да наложи контрол над Северния морски път по своето арктическо крайбрежие. Маршрутът е дълъг около 5600 км и е най-краткият морски път от Китай до Европа, а през миналата година е бил плавателен четири месеца и половина, посочва изданието.

Като пример за руската активност The Guardian припомня действията на разузнавателния кораб „Янтар“ в британската икономическа зона. Британският флот го е следил, а екипажът му е бил обвинен, че се опитва да картографира стратегически кабели и насочва лазери към британските военни пилоти, които го наблюдават.

Комисията предупреждава, че ако САЩ не участват в противодействието на руска агресия, биха възникнали критични пропуски във военните способности. Опасенията се отнасят особено до евентуална заплаха или нападение срещу малка държава от НАТО в района. Според депутатите Великобритания, която има следващите по големина сили на НАТО в региона след американските, трябва да е готова да увеличи флота си, вместо да приема американската подкрепа за гарантирана.

Финансирането остава ограничение: според The Guardian значителни допълнителни средства за отбрана не се очакват преди следващото десетилетие. Правителството на Анди Бърнам запазва средносрочните планове, договорени при предшественика му Киър Стармър. Те предвиждат разходи за отбрана от 2,7% от БВП през 2030 г., при заявена цел от 3,5% през 2035 г.

В отговор говорител на Министерството на отбраната изтъква скорошна инвестиция от 330 млн. британски лири за защита на подводната инфраструктура. Той посочва и посещението на министъра на отбраната Уес Стрийтинг в Исландия през октомври, при което министърът е наблюдавал как фрегатата HMS St Albans проследява руски подводници в Северния Атлантик. Ведомството заявява, че оценява трезво заплахата от Русия.