В село Негован, на около 10 км от центъра на София, „Близката ферма“ има различен ритъм според сезона: през есента и зимата произвежда салатен микс, а през лятото посреща деца, градинари и музиканти. Стопаните Ивелин, наричан Иво, и съпругата му Сиана Тончеви разказват пред Mediapool как свързват тези занимания чрез работата със земята. Стопанството е разположено върху около 7 декара, от които обработват само част.

Детските лагери започват през 2021 г. по идея на Сиана, която е юрист по образование и се интересува от алтернативни педагогически подходи. Програмата стъпва на слънчевата педагогика, основана върху идеите на Петър Дънов. Нейните три опори — ум, сърце и воля — намират израз във фермата чрез седмични задачи за отборите, музика и ежедневна работа в градината.

Всяка седмица отборите сами избират задача от живота на стопанството. Децата правят билкови мехлеми, опознават диви ядливи растения и готвят с тях или помагат във фермата. Учат и песни за природата, а всеки четвъртък изнасят концерт пред родителите си на обща трапеза. „Музиката е много мощна, но деликатна сила, която въздейства дълбоко“, казва Сиана.

От музикалните занимания се ражда и идеята за концерти на открито с професионални изпълнители, предимно на класическа музика. Те гостуват през топлите месеци, отделно от седмичните изпълнения на децата пред техните семейства.

Иво, който е агроном, води безплатно училище за градинари. На срещите идват около 50 души от страната, повечето от които отглеждат храна за собствената си трапеза. Той предава опита си от обучения в САЩ и Канада и от работата в Негован. За хората, които не могат да присъстват, семейството публикува обучителни видеа в социалните мрежи и YouTube.

Преди да промени подхода си, Иво работи в международна корпорация за пестициди. Днес Тончеви практикуват „възстановително земеделие“ с цел почвата да остава в по-добро състояние след тях. Обработката е минимална, земята се държи покрита, живите корени се запазват възможно най-дълго и културите се редуват. В стопанството вместо плуг и препарати използват покривни култури, които се косят и остават на място, за да подхранват живота в почвата.

Фермата започва да произвежда и ръчни инструменти, които градинарите могат да купят. Иво избира четири сечива, използвани в ежедневната му работа: грелинет — широка вила за разрохкване без обръщане на почвата, осцилираща мотичка, браздир и плевачка. До този избор стига след години събиране на инструменти от фермери по света, които работят по същия метод.

Салатният микс първоначално се продава на фермерския пазар „Римската стена“. След затварянето на пазарите през пандемията стопанството преминава изцяло към абонамент, предплащан за сезона и предназначен само за крайни клиенти. По разказа на стопаните местата се запълват за няколко часа след отваряне на записванията.

Семейството не планира разширяване и поставя граници на посещенията: не допуска тимбилдинги, автобуси с посетители и рекламни снимки. Доброволци приема рядко, в рамките на „Градинарски съботник“, защото работата изисква прецизност. Иво работи с един постоянен помощник, а Сиана посочва като следваща нужда постоянен човек, който споделя ценностите им, за да остане време и за нови идеи. Различните дейности се развиват с лични средства, без проекти и програми.