Какво е имало преди Големия взрив — и имало ли е изобщо „преди“? Окончателен отговор няма. Предложението за безграничност, цикличният Космос и огледалният модел дават различни възможни обяснения, а не установена картина на началото.

Разширяването на Вселената и космическият микровълнов фон, наричан още реликтово излъчване, подкрепят описанието на нейното ранно горещо и плътно състояние. Реликтовото излъчване е остатъчна радиация от Големия взрив, която изпълва космическото пространство. Откриването му през 1964 г. е ключово доказателство срещу теорията за стационарното състояние на Фред Хойл, според която непрекъснатото създаване на материя поддържа средната плътност на разширяващата се Вселена постоянна.

Когато астрономите говорят за Големия взрив, те обикновено описват ранното горещо и плътно състояние през първите минути, а не самия момент „време нула“. Разликата е съществена: обяснението как се е развивала ранната Вселена не е непременно обяснение откъде са се появили пространството и времето.

Една възможност е самото понятие „преди“ да няма смисъл. През 80-те години Стивън Хокинг и Джеймс Хартъл разработват предложението за безграничност — модел, при който пространство-времето няма начална граница. Аналогията е със Северния полюс: както няма място по̀ на север от него, така в този модел няма и време преди началото. Физикът Шон Карол определя идеята като естествена отправна точка, но отбелязва, че някои учени поставят под въпрос доколко добре е дефинирана.

Друга хипотеза, защитавана от физика Пол Щайнхард от Принстънския университет, е за цикличен Космос. В неговия модел Вселената се разширява, после бавно се свива, без да достига нулев размер, и бързо преминава към ново разширяване. Този преход е „голям отскок“, а не взрив. Щайнхард предлага свиването като алтернатива на космическата инфлация — много кратък период на изключително бързо разширяване, с който се обяснява защо Вселената изглежда плоска и сходна в различните посоки. Самият той е допринесъл за развитието на инфлационната теория, но впоследствие се усъмнява в нея, отчасти заради необходимостта от постоянно настройване на модела спрямо измерванията. Според него бавното свиване също може да обясни плоскостта и сходството на Космоса в различните посоки.

Според Щайнхард информация и дори обекти като черни дупки биха могли да преминат през отскока. Това би означавало, че в наблюдаемата Вселена може да има неща, останали от предишен етап. Става дума за възможност в неговия модел, а не за установено наблюдение.

Третото обяснение е огледалният модел на Латам Бойл от Университета в Единбург. Той предлага две вселени, свързани при Големия взрив, като времето се отдалечава от него в противоположни посоки. Образът е на две фунийки, допрени с върховете си: от едната страна е нашата Вселена, а от другата — нейно огледално съответствие с антиматерия и разменени ляво и дясно. Подобно на цикличния модел, това предложение избягва космическата инфлация. Хипотезата на Бойл предсказва също, че определен вид неутрино би могъл да обясни тъмната материя; това не е установено обяснение за нея.

Как може да се избере между тези възможности? Карол допуска както съществуването на нещо преди Големия взрив, така и той да е действителното начало. Същевременно изразява съмнение дали съвременните технологии позволяват категорични експериментални или наблюдателни заключения за тези модели. Бойл от своя страна се надява космологичните инструменти да разкрият повече за неутриното и така да дадат повече яснота за неговата хипотеза.