Двайсет години след появата на MacBook и MacBook Pro през 2006 г. ретроспекция на Engadget проследява как Apple повлия на лаптопите — чрез дизайна на корпусите, екраните с висока резолюция и собствените си процесори. Авторът Девиндра Хардауър разглежда и обратната страна на стремежа към по-тънки машини: премахването на връзки, важни за професионалните потребители.

Първата голяма стъпка е преминаването от PowerPC към Intel, обявено през 2005 г. Появилите се през следващата година MacBook и MacBook Pro използват Intel Core Duo — същите процесори, които се използват и в конкурентни компютри с Windows. Така съперничеството вече се води върху обща процесорна основа, а дизайнът остава важна отличителна черта на Apple.

През 2008 г. MacBook Pro и MacBook Air поставят акцент върху корпуса unibody, изработен от един алуминиев блок. Според Хардауър този подход се превръща в ориентир за конкурентите: той посочва Razer Blade от 2011 г. и последвалата вълна от ултратънки модели, насърчена от инициативата Ultrabook на Intel. Обновените 11- и 13-инчови MacBook Air от края на 2010 г. имат клиновидна форма, която оставя място за по-големи батерии и бързи SSD устройства; авторът открива нейното влияние и в лаптопите на ASUS и Acer.

Следващият поврат е MacBook Pro с Retina дисплей през 2012 г. Apple пренася при лаптопите концепцията за висока плътност на пикселите, представена с iPhone 4. По оценката на Хардауър това ускорява надпреварата за по-висока резолюция и по-добри екрани. Влиянието обаче не е еднопосочно: той отбелязва, че Dell изпреварва Apple с много тънките рамки около дисплея.

Редизайнът на MacBook Pro през 2016 г. показва цената на минимализма. Моделите с Touch Bar разполагат с четири USB-C порта и жак за слушалки, а версията без сензорната лента — с два USB-C порта и жак. Отпадат USB-A, HDMI, четецът за SD карти и отделният конектор за захранване MagSafe. Лаптопът става по-тънък и лек, но губи вградени връзки, важни за професионалната работа.

Според Хардауър ограничаването на портовете впоследствие намира отражение и в премиум модели като Dell XPS 13, HP Spectre и Microsoft Surface. ASUS, Acer и други производители обаче по-късно започват да включват повече от премахнатите видове портове — както в отговор на потребителските критики, така и за да отличат машините си от предложенията на Apple. Самата Touch Bar остава спорна и малко конкуренти се опитват да предложат сходно решение.

През 2020 г. Apple сменя отново процесорната посока с M1 — собствен чип, базиран на архитектурата Arm. Apple Silicon обединява процесорни и графични ядра, памет и специализиран хардуер за изкуствен интелект в обща система върху чип. Хардауър описва MacBook Air и MacBook Pro с M1 като значителна стъпка напред в производителността и издръжливостта на батерията, с добра работа и на приложения чрез емулация. По неговата оценка съчетанието от Apple Silicon и преработената операционна система показва по-успешен подход към Arm лаптопите от предишните опити с Windows.

При MacBook Pro с M1 Pro и M1 Max през 2021 г. Apple връща HDMI порта и четеца за SD карти — отстъпление от ограниченията на редизайна от 2016 г. Според ретроспекцията Microsoft и Qualcomm отговарят на конкуренцията от Apple Silicon с Arm-базирани Copilot+ лаптопи, насочени към съпоставима производителност и издръжливост на батерията. Хардауър оценява брандирането Copilot+ като неособено успешно, но отчита принос на инициативата за подобряването на хардуера на лаптопите с Windows.