Радиоизточникът VT J1906+0849 отново е започнал да се усилва в края на 2025 г. след години на отслабване. Астрономите наблюдават и връщане на най-силното му излъчване към по-високи радиочестоти — поведение, което не се обяснява с прост модел на разширяващ се и охлаждащ се облак материя.

Обектът се намира отвъд външния спирален ръкав Норма–Лебед, на приблизително 15 000 парсека, или 49 000 светлинни години от Земята. Той привлича вниманието на астрономите в данните от Very Large Array Sky Survey, събрани през 2017 г. След това изследователите преглеждат архивни наблюдения, за да проследят историята му.

В данните от обзора NRAO VLA от 1996 г. източникът не се вижда. Радиоизлъчването му започва да нараства около 2005 г. и достига максимум през 2014 г. При наблюденията през 2017 г. вероятно вече е започнало затихване, а измерванията от 2019 и 2024 г. показват постепенно отслабване. Данните от 2025–2026 г. позволяват на изследователите да проследят новото усилване.

Променя се и честотата, при която излъчването е най-силно. През 2019 г. този спектрален пик е около 1,9 GHz, през 2024 г. спада до 0,8 GHz, а през 2026 г. отново се покачва — до приблизително 2,2 GHz. Точните пикови честоти за 2014 и 2025 г. не са определени.

При синхротронното лъчение заредени частици излъчват енергия, докато се движат в магнитни полета. Ако източникът е облак материя, разширяващ се след космическа експлозия, спектралният му пик би трябвало постепенно да се измества към по-ниски честоти. Връщането му към по-високи честоти при VT J1906+0849 противоречи на този модел. Астрономите не намират и убедителни доказателства за значително разширяване на източника.

Сред разглежданите обяснения са остатък от звездна експлозия, мъглявина, захранвана от пулсар, или компактен обект — черна дупка или неутронна звезда, която поглъща материя от звезда-спътник. Последната хипотеза среща трудност: космическият телескоп Swift не е регистрирал очакваното мощно рентгеново излъчване, характерно за много такива системи.

Като възможна аналогия изследователите посочват системата SS 433, при която материя се изхвърля чрез струи и плътни ветрове от околния акреционен диск. Според предложеното обяснение подобен вятър при VT J1906+0849 би могъл да прикрива рентгеновото излъчване, а постоянното изхвърляне на частици в плътната среда — да обясни променливия радиосигнал и липсата на забележимо разширяване.

Инфрачервени наблюдения показват признаци за движение на газ със скорост около 2000 км/с, които изследователите разглеждат като възможна подкрепа за този сценарий. Обяснението в изследването, публикувано в The Astrophysical Journal, обаче остава хипотеза. За определяне на природата на VT J1906+0849 са необходими още наблюдения.