Желанието за похапване преди сън невинаги означава, че вечерята не е била достатъчна. Биологичният ритъм на апетита, привлекателността на калоричните храни и навици като храненето пред телевизора могат да ни подтикнат към още храна дори когато сме сити, обясняват специалисти пред BBC.

Според изследване, цитирано от BBC, около една трета от хората похапват всяка вечер след вечеря, а сред 18–24-годишните четирима от петима не устояват на изкушението. Диетологът д-р Кристин Больо посочва данни, според които по-голямото количество храна в рамките на два часа преди лягане е свързано с по-висока вероятност за напълняване и затлъстяване. Тази връзка не означава, че всяко вечерно похапване причинява наддаване.

Апетитът естествено достига връх вечер, почти независимо от изяденото по-рано през деня. Проф. Джеймс Бетс, който изследва храненето и енергийния обмен в Университета в Бат, посочва като важен фактор грелина — т.нар. хормон на глада, чиито нива обикновено са по-високи по-късно през деня. По думите му потискането на грелина след хранене се наблюдава главно след първото хранене за деня, а не след обяда или вечерята.

Има значение и какво сме вечеряли: храненията с повече белтъчини, фибри и по-голям обем поддържат ситостта по-дълго. Бетс обяснява, че недостатъчно питателната или засищаща вечеря може да доведе до по-късен глад и похапване. При някои хора мотив е и страхът, че ще се събудят гладни през нощта.

Не всяко желание за храна обаче е нужда от енергия. Според Больо, която работи в Университета в Лийдс и Университета в Монктън в Канада, привличането към храни с високо съдържание на мазнини е по-силно по-късно през деня. Богатите на захар, мазнини или сол храни могат да продължат да активират системата за възнаграждение в мозъка и след обилна вечеря. Този стремеж към удоволствие може да надделее над сигналите за ситост.

Навикът също създава сигнали за хранене. Проф. Сюзан Хигс, специалист по апетита от Университета в Бирмингам, дава пример с човек, който обичайно похапва пред телевизора: само включването му може да предизвика желание за храна. Разсейването при хранене пък може да увеличи изяденото, защото човек следи по-слабо количеството, обяснява тя.

Обилното хранене късно вечер влияе на храносмилането и на обичайната подготовка на организма за сън, но ефектът на малките закуски е по-неясен. Има данни за връзка между храните с много рафинирани въглехидрати и добавени захари — например бял хляб, бял ориз, бисквити и сладкиши — и по-лошия сън. Изследователите предполагат, че обяснението може да е в по-големите колебания на кръвната захар и промени в хормоналните сигнали, свързани със съня и апетита.

Причината и следствието обаче са трудни за разграничаване. Проф. Джонатан Джонстън, специалист по съня и биологичния часовник от Университета в Съри, отбелязва, че самото недоспиване увеличава апетита и желанието за висококалорични храни. Бетс подчертава, че доказателствата за отражението на късното похапване върху съня не са еднозначни и реакциите към различни храни преди лягане може да се различават между хората.

Предложенията на специалистите започват с разграничаване на истинския глад от навика. При глад може да помогнат по-засищащи хранения по-рано през деня. Когато похапването е част от установена рутина, промяната ѝ и предварителното планиране на закуските могат да помогнат.

Больо не препоръчва пълна забрана на вечерното похапване: разумна порция от любима храна често е по-устойчив подход. Тя предлага плодове, кисело мляко и ядки да са лесно достъпни, вместо в шкафа постоянно да има запас от изкушаващи храни. Според нея и малко шоколад от време на време е съвместимо с умереното хранене — целта е по-здравословният избор да стане обичайният.