На 24 октомври 2026 г. се навършват 97 години от Черния четвъртък — борсовата паника в Ню Йорк, приемана за символично начало на Голямата депресия. Сривът от 1929 г. прераства в продължителна световна криза, която променя банковото регулиране, социалната защита и ролята на държавата в икономиката.

Опитите на водещи банкери да успокоят пазара не спират разпродажбите. На 28 октомври 1929 г., Черния понеделник, индексът Dow Jones губи близо 13% от стойността си. На следващия ден, Черния вторник, са продадени над 16 милиона акции, а инвеститорите понасят огромни загуби.

Борсовият крах не е единствената причина за депресията. През предходните години много инвеститори купуват акции с пари назаем, влагайки малка част собствени средства. Когато цените тръгват надолу и кредиторите искат заемите си обратно, принудителните продажби ускоряват спада. Същевременно промишлеността и земеделието произвеждат повече, отколкото потребителите могат да купят, а доходите на голяма част от населението изостават от ръста на производството. Непродадените стоки и падащите цени водят до ограничаване на производството и загуба на работни места.

Федералният резерв повишава лихвите през 1928–1929 г., за да ограничи спекулациите, но така оскъпява и кредитирането. След борсовия срив не успява да предотврати свиването на паричното предлагане и вълната от банкови фалити. При липса на гаранции за депозитите вложителите масово теглят спестяванията си, което прави много банки неплатежоспособни. Хиляди американски банки фалират, достъпът до кредити се стеснява, а бизнесът съкращава инвестициите си.

Кризата се разпространява в Европа и чрез зависимостта от американски заеми след Първата световна война. Прекъсването на финансирането и изтеглянето на средства задълбочават проблемите на европейските икономики. През май 1931 г. кризата с австрийската банка Creditanstalt предизвиква нова вълна от паника в Централна Европа. Германия е особено уязвима заради силната си зависимост от американското финансиране.

Търговските ограничения допълнително свиват пазарите. Приетият в САЩ през 1930 г. закон „Смуут–Хоули“ повишава митата върху множество вносни стоки, а други държави отвръщат със свои ограничения. Международната търговия се свива рязко. Спадът на цените на кафе, каучук, мед и зърно намалява доходите и на страни в Латинска Америка, Азия и Африка, зависими от износа на суровини и земеделска продукция.

БВП на САЩ се свива с близо 30%, а безработицата достига около 25% през 1933 г. Милиони хора губят доходите и домовете си. В американските градове възникват бедняшки селища от подръчни материали, наречени „Хувървили“ — иронична препратка към президента Хърбърт Хувър.

В Германия безработицата достига близо шест милиона души. Социалното недоволство подкопава доверието във Ваймарската република и допринася за възхода на нацистите; Адолф Хитлер става канцлер през януари 1933 г. В Япония проблемите на износа и селските райони са част от по-широкия процес на засилване на милитаризма и експанзионистичната политика. Кризата допринася за международното напрежение, но не е единствената причина за избухването на Втората световна война.

От 1933 г. президентът Франклин Делано Рузвелт започва мерките на „Новия курс“. Държавното финансиране на пътища, язовири и училища цели да създаде работни места и да подкрепи търсенето. Банковите и финансовите реформи включват създаването на Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) през 1933 г., която защитава спестяванията на вложителите при определени условия. Законът за ценните книжа от 1934 г. води до създаването на Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) за надзор на финансовите пазари. Законът за социалното осигуряване от 1935 г. поставя основите на федерална система за пенсии и социална защита.

Британският икономист Джон Мейнард Кейнс оказва голямо влияние върху разбирането за държавната намеса при кризи. Според неговите идеи при тежък спад на частното потребление и инвестициите държавата може да подкрепи търсенето чрез публични разходи и бюджетна политика. Този подход става важна част от икономическите политики през следващите десетилетия, въпреки споровете за мащаба и ефективността на намесата.

Възстановяването в САЩ остава неравномерно през 30-те години, а пълното преодоляване на депресията обикновено се свързва с мобилизацията за Втората световна война. Опитът от ответните търговски ограничения също оставя трайна следа: след войната той допринася за изграждането на международни институции и правила за по-тясно икономическо сътрудничество.