Бързото зареждане на електромобил спестява време, но редовната му употреба може да ускори загубата на капацитет на батерията. Два от механизмите са отлагането на литий върху електрода и отделянето на топлина. Това не означава, че бързите станции трябва да се избягват изцяло: използването им от време на време при пътуване е различно от всекидневното зареждане с висока мощност.

При зареждане литиевите йони се придвижват към графитния електрод в клетките. Когато процесът протича много бързо, част от лития може да се отложи върху повърхността му — явление, известно като литиево отлагане. То може трайно да намали количеството литий, достъпно за съхраняване на енергия. Рязкото повишаване на температурата също може да ускори стареенето на батерията.

Защитните мерки включват предварителна температурна подготовка на батерията и ограничаване на мощността в различните етапи на зареждането. Затова обявената пикова мощност не се поддържа през целия престой на станцията. Porsche Taycan например може да достигне 320 kW за кратък период до пет минути. Производителите обикновено посочват време за зареждане от 10% или 20% до 80%, а извън този диапазон мощността се ограничава, за да се щадят клетките.

Проучване на Geotab от 2026 г. върху близо 23 000 електромобила, цитирано от CarScoops, отчита годишна загуба на капацитет до 3% при автомобили, редовно зареждани на станции с постоянен ток с мощност над 100 kW. При по-бавно зареждане посочената загуба е 1,5% годишно. Загубата на капацитет означава и по-малък пробег.

По-бавното домашно зареждане, когато е възможно, е препоръчваният обичаен вариант, а бързите станции остават полезни за дълги пътувания и кратко дозареждане. Насоките на Tesla също са повечето зареждания да се правят у дома, а мрежата Supercharger да се използва за по-дълги пътувания.

Зареждането до 100% може да натоварва допълнително клетките, но не е необходимо да се избягва при всякакви обстоятелства. Tesla препоръчва пълен заряд, когато действително е нужен — например преди дълъг път — и съветва зарядът да не се оставя да пада прекалено ниско.

Химичният състав също има значение: литиево-железно-фосфатните батерии (LFP) понасят пълното зареждане по-добре от никел-манган-кобалтовите (NMC). Но и NMC батериите могат да се зареждат догоре от време на време, без това непременно да причинява сериозна повреда.