Палеонтолози описват Gerrothorax maritimus — древно земноводно, което според тях е прекарвало целия си живот в морето. Двата почти цели фосилизирани скелета са открити в провинция Гуейджоу, Югозападен Китай, и са на възраст около 237 милиона години. Изследването е публикувано на 26 октомври в Nature Ecology & Evolution.

Животното е било дълго около 30 инча, със сплескано тяло и костна броня. Според изследователите то вероятно е обитавало дъното и е засмуквало плячката, която преминавала покрай него. Видовото му име maritimus означава „морски“ на латински.

Скелетите са запазени в дълбоководни морски седименти, а до тях е открит и ихтиозавър — древно морско влечуго. Според съавтора Рьосуке Мотани, палеобиолог от Калифорнийския университет в Дейвис, почти пълната запазеност подсказва, че животните са загинали близо до мястото, където са живели. Той обяснява, че трупове, които не потъват веднага, обикновено губят крайници, преди да достигнат дъното.

Екипът е изследвал и съотношенията на различни изотопи на стронция във фосилите. Установените стойности съответстват на тези в океаните през късния триас — още един аргумент на авторите за морския начин на живот на вида.

Сред над 8000 съвременни вида земноводни няма известен изцяло морски вид, а едва 2% имат известна поносимост към солта. Тънката им пропусклива кожа позволява обмен на вода и дишане, но в морска среда води до загуба на телесна вода чрез осмоза. Както обяснява Мотани, това принуждава изложените на морска вода жаби да се възстановяват в сладка вода.

За Gerrothorax maritimus учените предлагат различен механизъм: костната броня може да е ограничавала обмена на вода през кожата, животното да е поемало вода през устата, а хрилете му да са отделяли солта. Така екипът обяснява как древното земноводно би могло да живее в солена вода.

Анатомичният анализ сочи като най-близък родствен вид Gerrothorax pulcherrimus — друго земноводно от триаса, което е живяло в сладка вода, но е имало сходни броня и сплескано тяло. Затова авторите предполагат, че костната броня е била вече съществуващо приспособление, което случайно е отворило пътя към морето, а не е възникнало специално за живот в него.

Палеонтологът Стив Брусат от Единбургския университет, който не е участвал в изследването, оценява значението на откритието условно: ако това земноводно действително е било изцяло морско, то би променило разбирането за възможностите на тази група животни.