Германия не разполага с ключови предпоставки, за да използва потенциала на изкуствения интелект (ИИ) за икономически растеж, сочи проучване на мюнхенския институт „Ифо“. Изследването е поръчано от Търговско-промишлената камара за Мюнхен и Горна Бавария. Оливер Фалк, директор на Центъра за индустриална организация и нови технологии към института, откроява недостатъчно развит високотехнологичен сектор, бавна дигитализация на държавната администрация и образователна система, която не се адаптира достатъчно бързо към промените, предизвикани от ИИ.

Според проучването секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) формира 4,6% от брутната добавена стойност в Германия. По този показател страната е в долната половина на класацията сред държавите от ЕС. През 2025 г. вносът на ИКТ услуги надхвърля износа с 11 млрд. долара. Изследователят от „Ифо“ Кристиан Пфафл определя Германия като най-зависимата в ЕС от външни доставчици в тази област.

Изследователите отчитат, че почти няма напредък в дигитализацията на държавната администрация. Като пример посочват предварително попълнените административни формуляри: в Германия предоставянето им все още е на експериментален етап, докато в Нидерландия, Дания, Полша и Австрия практиката отдавна е широко въведена. Според института използването на ИИ и големите масиви от административни данни би могло значително да подобри услугите за гражданите и бизнеса.

В образованието проучването отчита изоставане на Германия от средното за ЕС по умения над базовото равнище. Около 40% от осмокласниците не достигат второ ниво на грамотност в областта на компютърните технологии и информационната култура.

Недостигът на експертни знания е и най-често посочваната причина компаниите да не успяват да реализират планираните си проекти с изкуствен интелект, отчита „Ифо“. „Приложенията на изкуствения интелект се разпространяват бързо, но твърде много хора нямат необходимите знания, за да ги използват ефективно“, отбелязва Фалк.