Хлороводород в атмосферата на Марс може да е следа от все още движеща се магма под вулкана Alba Mons. Това е хипотезата на изследване, публикувано на 4 ноември в Science Advances: необичайни сезонни пикове на газа се наблюдават над пукнатини по периферията на огромния щитов вулкан.

Орбиталният апарат ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO), съвместна мисия на Европейската космическа агенция и Роскосмос, регистрира през 2021 г. неочаквано повишаване на количеството хлороводород над северното полукълбо в началото на местното лято. Обикновено газът достига максимум през северната зима и почти изчезва през лятото. Отклонението се повтаря през няколко марсиански години, всяка от които трае почти две земни — всеки път в началото на лятото и над пукнатини край Alba Mons.

Снимки от камерата с висока разделителна способност на TGO показват нови тесни пукнатини и промени в цвета на повърхността. Според авторите ледът може да запушва тези отвори през зимата, а в началото на лятото през тях да се отделя хлороводород. На Земята този газ може да има вулканичен произход. Екипът свързва предполагаемото отделяне на Марс с подземна магмена камера, а цветните следи — с отлагания от охлаждащи се газове, подобни на наблюдаваните около земни вулканични отвори.

Съавторът Даниел Меж от Центъра за космически изследвания на Полската академия на науките обяснява, че пространственото разпределение на предполагаемите газови изтичания го е насочило към вулканичен произход. За да обоснове тази интерпретация, екипът е разгледал възможните химични процеси в марсианската атмосфера. Връзката с магмена активност остава хипотеза.

И предишни наблюдения дават основания да се допуска активност под марсианската повърхност. Спускаемият апарат InSight на НАСА е регистрирал марсотресения, чиито сигнали сочат възможно движение на флуиди в дълбочина. Планетарният вулканолог Трейси Грег от Университета в Бъфало, която не участва в новото изследване, обяснява пред National Geographic, че според различни интерпретации това може да е магма или вода, а според нея — и двете.

Възможната подземна топлина насочва и търсенето на живот към тези пукнатини. Водещият автор Александър Трохимовски от Института за космически изследвания на Руската академия на науките обяснява пред Reuters, че издигащата се магма може да разтопява и нагрява подземна вода. Така биха могли да възникнат хидротермални среди, защитени от суровите условия на повърхността и с енергийни източници, подходящи за микробен живот. Аналогията е със земните хидротермални извори на океанското дъно — горещи и богати на минерали среди, в които според една от хипотезите може да е възникнал животът. За Марс подобни условия остават възможност, която според Трохимовски прави топлите подповърхностни области обещаваща цел за търсене.