Фосилни следи в Южна Бразилия може да са оставени от бозайник с размерите на пума, живял по времето на динозаврите. Работници в кариера откриват отпечатъците през 2019 г. в скали на около 130 милиона години. Находката е описана в изследване в Journal of South American Earth Sciences, за което разказва Smithsonian Magazine.

Следите са широки пет инча — почти двойно по-големи от следващите по големина отпечатъци на бозайници в същите отложения. Според анализа животното се е движело на четири крайника и е имало къси крака с лапи. Приблизителният му размер е извод от следите, а не от намерен скелет.

Кой вид е оставил отпечатъците, остава неизвестно. Елза Панчироли, палеонтолог от Националните музеи на Шотландия, която не е участвала в изследването, оценява находката като вълнуваща, ако следите действително са от бозайници или техни близки родственици. Тя посочва, че въпреки непълнотата на фосилния летопис в други части на света вече са открити свидетелства за мезозойски бозайници с размерите на язовец.

За съавтора Ерминиу Исмаел де Араужу-Жуниор от Държавния университет на Рио де Жанейро находката оспорва представата, че динозаврите са налагали непреодолима горна граница на размера на бозайниците. Той допуска, че конкуренцията и хищничеството са влияели върху еволюцията им, но според него бразилските следи показват, че това ограничение не е било универсално. Привидната липса на големи хищни динозаври в скалната формация кара изследователите да допускат, че най-едрите местни хищници може да са били бозайници.

Друга находка показва, че някои бозайници са посягали и на динозаври. В описан през 2023 г. фосил от днешен Източен Китай бозайникът Repenomamus е запазен със зъби, впити в ребрата на почти пораснал рогат динозавър. Изследователите предполагат, че се е опитвал да изяде животно приблизително три пъти по-голямо от него. Двете животни са били погребани от поток вулканични отломки преди около 125 милиона години. В други фосили на Repenomamus по-рано са открити кости на бебета динозаври сред стомашното съдържимо.

Повечето известни бозайници от мезозоя все пак са били по-дребни от домашна котка. Разнообразието им е включвало форми, наподобяващи по начин на живот видри, тръбозъби и летящи катерици. Според де Араужу-Жуниор бразилските следи подсказват, че големи размери може да са се появили при бозайниците по-рано и по-често, отколкото показват известните скелетни останки. Засега обаче доказателството за конкретното бразилско животно са само отпечатъците.