Доходността по десетгодишните френски държавни облигации надхвърли 5% през седмицата за първи път от 2002 г., съобщава БТА, позовавайки се на Си Ен Би Си. В четвъртък разликата спрямо съответните германски облигации достигна над 170 базисни пункта, или 1,7 процентни пункта — най-високото равнище от дълговата криза в еврозоната в началото на миналото десетилетие.

Разходите за застраховане срещу неплащане по френския държавен дълг, измерени чрез суаповете за кредитен риск, също са най-високи от този период. Еврото е загубило близо 5% спрямо долара от началото на годината. Основното опасение е от финансова фрагментация — държавите с обща валута да се финансират при все по-различни условия. По-високата доходност оскъпява новите заеми и рефинансирането на падежиращ дълг, което може допълнително да влоши публичните финанси.

Франция е уязвима заради високия бюджетен дефицит, растящия дълг и слабия икономически растеж. Правителството е понижило прогнозата си за растеж през 2026 г. до 0,5%, а политическата нестабилност и социалните протести усложняват мерките за стабилизиране на публичните финанси. Джордж Лагариас, главен икономист във „Форвис Мазарс“, посочва държавен дълг от 119% от БВП в края на второто тримесечие на 2026 г.

„Намираме се дълбоко в зоната на френската криза“, заявява Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите проучвания в Ай Ен Джи (ING). Според него обаче няма непосредствен риск от недостиг на ликвидност за френското правителство. Той смята, че загубата на доверие на облигационните пазари трябва да подтикне Париж към спешни действия.

Джон Стопфорд от „Найнти Уан“ посочва, че инвеститорите все по-често разглеждат Франция като част от периферията на европейския облигационен пазар, а не от неговото ядро. Заради несигурността екипът му засега избягва почти всички европейски държави извън най-сигурното ядро на пазара. Според Стопфорд разликата между френската и германската доходност вероятно трябва да достигне около 200 базисни пункта, преди ситуацията да бъде широко възприета като същинска криза. Той подчертава, че сегашните френски спредове остават далеч под крайните равнища, достигнати от най-засегнатите държави при предишната дългова криза.

Лагариас смята, че Франция вече е в дългова криза, но оценява вероятността от по-широка криза, подобна на тази от началото на миналото десетилетие, на 10–20%. По думите му евентуално разпространение на напрежението би оскъпило финансирането на Италия и Испания и би ги принудило да ограничат бюджетните разходи — с риск от политическа съпротива.

Като разлика спрямо Гърция преди нейната криза Лагариас изтъква по-благоприятната външнотърговска позиция на Франция и по-предвидимите бюджетни данни. През 2009 г. Гърция ревизира прогнозата за дефицита си от 3,7% от БВП през пролетта до 12,5% през октомври, което подкопава доверието в официалната статистика. „Нивата на дълга във Франция са тревожни, но са известни. Пазарите могат да се справят с известни рискове. Те мразят изненадите“, казва икономистът.

Стратезите на „БлекРок“ определят сегашната обстановка като съществено различна от тази през 2011–2012 г. и смятат еврозоната за по-добре подготвена да понесе финансово напрежение. Те не изключват нови пазарни колебания и отражение върху други държави. Свързват разпродажбата на френски облигации и с по-широката конкуренция за капитал: нарастващото държавно заемане и инвестициите в изкуствен интелект повишават разходите за финансиране и насочват вниманието към кредитополучателите с влошаващи се икономически показатели.

Алекс Еверет от „Абердийн Инвестмънтс“ откроява по-силните банки, по-голямата интеграция и инструментите за ограничаване на финансовата фрагментация в сравнение с началото на 2010-те години. При предишната криза взаимната зависимост между държавите и банките, притежаващи значителни количества държавни облигации, задълбочава проблемите. Според Еверет сегашната ситуация засега представлява предимно риск за Франция, а отражението върху останалите пазари ще бъде краткотрайно.